Проблемът с финансирането на работата на учените и поддръжката на апаратурата е хроничен
Финансовата криза заплашва да затвори вратите на Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен в Родопите. По думите на директора на обсерваторията, доц. Таню Бонев, проблемът с финансирането на работата на учените и поддръжката на апаратурата е хроничен.
"От три години получаваме по-малко бюджетни средства, отколкото са необходими за нормалното функциониране на обсерваторията, посочва той. – Ако не получим подкрепа, ще се наложи да я затворим през зимните месеци. Разбира се, започвайки новата година с нов бюджет, бихме могли да продължим, но не е ясно дали по-чувствителната част от уникалната апаратура, с която разполага обсерваторията, ще заработи отново след спирането. Ниските температури през зимата, особено в планината, където се намира обсерваторията, могат да увредят някои прецизни апарати. Буквално до дни се очаква отговор дали ще бъде финансирана работата на обсерваторията през най-тежките зимни месеци. Сами можем да се справим почти до края на ноември с цената на големи икономии за сметка на персонала. Изчисляваме възможности отново да включим механизми за спасяване на обсерваторията – да преминем всички на минимална работна заплата от 290 лв. – от професорите с тридесетгодишен стаж, през доценти, сътрудници, до охраната. Така евентуално ще съумеем със собствени сили, ако ни останат такива, живеейки с под 150 евро месечно, да спасим апаратурата. Хората ще пострадат за сметка на телескопите", заявявя доц. Бонев, цитиран от БНР.
Националната астрономическа обсерватория „Рожен” е открита през 1981 г., но редовната наблюдателна дейност по научни програми датира от 1979 г. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура – над 12 млн. лв. и все още е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканите и въобще в този район на Югоизточна Европа.
"Обсерваторията е единственото място в България, където се извършва както професионална астрономическа дейност, така и работа в областта на образованието по астрономия. Всяка ясна нощ телескопите ни получават наблюдателен материал, който служи както на служителите от института по астрономия, така и на университетските преподаватели, на докторантите и студентите. Обсерваторията разполага с няколко телескопа, обединени в добре обмислен преди години комплекс от апаратура, с която се покриват няколко направления в областта на астрономията. Това най-напред са изследванията в областта на Слънчевата система – наблюдения на комети, на астероиди, на планети, на техните спътници, също така и на звезди от нашата галактика, на звездни купове. "Наблюдаваме обаче и други галактики, стигайки до най-далечните обекти във Вселената, които ние можем да наблюдаваме – квазарите. Работим и по международни проекти. Част сме от международна научна мрежа", обяснява доц. Бонев.
"Тази международна мрежа се координира от университета в град Йена – Германия, и обсерваторията участва в нея като пълноправен член. Тези мрежи в астрономията са нещо често срещано. Смисълът е, когато се наблюдава един астрономически обект, да може да бъде покрито през едно цяло денонощие неговото наблюдение. Така че ние, заемайки нашето специфично географско разположение, покриваме част от денонощието. Наблюденията са възможни само и единствено от нашата обсерватория в определена част от него. Това дава възможност да се получи едно непрекъснато проследяване на астрономически явления, нещо, което би било невъзможно само от една единствена обсерватория", пояснява доц. Бонев.
