В миналото се считаше, че земеделие може да се развива в териториите, разположени до 800 метра надморска височина
Ако в миналото се считаше, че земеделие може да се развива в териториите, разположени до 800 метра надморска височина, сега тази височина е 1000 метра. Ако в миналото се считаше, че над 2000 метра е зоната на алпийските пасища, сега тези пасища са се качили на над 2400 метра. Това каза проф. Валентин Казанджиев, ръководител на секция „Агрометеорология” в Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, цитиран от Агенция „Фокус” .
„В резултат на силно засушливите условия, в много райони на света се налага преместване на пространството, в което са разпространени определени растителни организми”, посочи проф. Казанджиев.
Климатичните промени водят и до изменение на горната граница на горите и на земеделските земи. Сечите на горските масиви трябва да бъдат ограничавани. Унищожаването на горските масиви води до промяна на атмосферната циркулация и водния баланс. Увеличената концентрация на парникови газове в резултат на производството, увеличава вероятността от повишаване на температурите, затова парниковите газове трябва да бъдат намалявани, посочи проф. Казанджиев.
„Замърсяването с най-различни химически съединения на атмосферата също оказва влияние и те трябва да бъдат ограничавани. Не е много лесно да се постигне това в световен мащаб, тъй като има различни държави, които и до ден-днешен отказват да ратифицират договореностите от Рио и от Хелзинки, свързани с ограничаване на факторите, които влияят върху глобалната промяна на климата”, посочи проф. Казанджиев.
Според проф. Валентин Казанджиев - климатичните промени водят и до изчезване на определени видове – животински и растителни, защото те постепенно са изчерпали своята пластичност, и повече не могат да се приспособяват към тези условия.
