1. Начало
  2. Новини
  3. Околна среда
  4. Кои са актуалните заплахи за българската природа, за които хората трябва да знаят?

Кои са актуалните заплахи за българската природа, за които хората трябва да знаят?

WWF: Списъкът остава дълъг въпреки надеждите, че след протестите на Орлов мост нищо вече не е същото

Гори

Според предварителните данни през 2012 година в България е добито по-голямо количество дървесина в сравнение с целия дърводобив за периода от 60-те години насам. В социалните мрежи се появиха снимки на камиони, които изнасят дървени трупи дори от района на Алеко в Природен парк „Витоша“, а съобщения за съмнителни сечи идват от цялата страна.

В момента българската дървесина се продава на много добри цени в Гърция и Турция. Шестте държавни дърводобивни предприятия и съмнителни фирми се възползват от това. Оказва се обаче, че на някои места напълно законен дърводобив на практика се прави като гола сеч, „маскирана” като санитарна. Подобни сечища се срещат включително в природни паркове и места от европейската екологична мрежа Натура 2000. Навлиза се дори във вековните гори, които досега са били опазени по някаква случайност и които са най-ценни за редките и застрашени видове като мечка, рис, златка, сова, кълвач, прилеп, пише природозащитната организация WWF в сайта си.

Време е да се намери баланс между кратковременните печалби и устойчивото използване на този ценен ресурс. В противен случай вековните гори извън националните паркове и резерватите ще останат само спомен.

Витоша

По време на коледните празници през 2011 г. управляващите вкараха за разглеждане промени в Закона за горите, чиято единствена цел беше да се улесни изграждането на нова, по-голяма ски зона в Природен парк "Витоша", която да се построи върху държавен горски фонд, без да се заплаща на държавата каквото и да било за използването на терена или изсичането на дърветата. Освен Витоша, застрашени бяха и редица други планини и гори в България.

След поредица от протести, продължили повече от шест месеца, се стигна до блокиране за три вечери на Орлов мост, веднага след приемането на поправките в закона. Накрая президентът наложи вето. При повторното разглеждане бяха направени нови промени в Закона за горите, като чл. 54, ал. 1, т. 6 позволи старите лифтове на Витоша да бъдат подменени с нови върху Държавния горски фонд за срок до 20 години.

Сегашният собственик на лифтовете, обаче, не желае да ги подменя, а иска да ги разшири. Това беше на практика потвърдено и от бившия земеделски министър. Съответно инвеститорът продължава да настоява за заобикаляне на плана за управление и разширяване на ски зоната, като това се толерира от правителството. Сега остава да видим дали общината ще настоява за подмяна на лифтовете, което е записано в приватизационния договор или пък се готви нова схема за изграждането на по-голямата ски зона на Витоша. Собственикът на лифтовете продължава да дължи такса за използването на Държавния горски фонд в местата, където са лифтовете и терените за ски.

Странджа

През пролетта на 2012 г. бяха премахнати повечето сгради от незаконния комплекс "Златна перла" в Природен парк "Странджа", за който природозащитните организации алармираха още през 2006 г.

Но проблемът със застрояването на природния парк продължава да е на дневен ред. Министерството на регионалното развитие и благоустройството отказва да промени спрения в съда общ устройствен план на община Царево, който предвижда мащабно застрояване на крайбрежието на природния парк от Царево до Резово. От това се възползва Министерство на околната среда и водите, което одобрява на парче нови вилни селища в уж защитените територии на Природен парк Странджа.

В същото време продължават неяснотите и притесненията от строителството на голяма електроцентрала на турска територия, недалеч от българската граница. През есента на 2012 г. турски и български природозащитници проведоха серия протести, като не допуснаха инвеститорите да проведат проформа обществено обсъждане на проекта. Турция не е подписала Конвенцията от Еспо за трансграничните оценки за въздействие върху околната среда, което е задължително за държавите членки и кандидати за Европейския съюз.

Камчийски пясъци

Защитена местност "Камчийски пясъци" е създадена още през 1980 г. Тя представлява буферна зона на резерват "Камчия" на брега на Черно море и опазва редки видове дюни и лонгозни гори покрай един от най-дългите пясъчни плажове.

С помощта на Върховния административен съд тя беше целенасочено заличена през 2006 г. След това набързо дюните бяха прекатегоризирани в пасища. Така публичната държавна собственост беше променена в частна държавна, за да може непродаваемите по закон дюни и лонгозни гори да бъдат приватизирани чрез порочните заменки при по-предишното правителство.

Междувременно бяха издадени разрешителни за застрояване без оценка за съвместимост с европейската екологична мрежа Натура 2000. Така случаят "Камчийски пясъци" доведе до една от над десетте наказателни процедури на Европейската комисия срещу България. Лонгозните гори все още са на мястото си, но заплахата си стои.

Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.