На 15 февруари изтича забраната за торене с азот в нитратно уязвими зони

Снимка:

Към уязвимите зони попадат почти всички площи у нас, на които се отглеждат есенници

На 15 февруари изтича забраната за торене с азот в районите обявени за нитратно уязвими зони. Въпреки това не трябва да се избързва с подхранването. Опасно е постоянно замръзнали или заснежени ниви да се торят с азот, защото се замърсява околната среда. Това предупреждават учените от Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията (ИПАЗР) "Н. Пушкаров”. Те припомнят, че изискването е записано в Програмата от мерки за ограничаване и предотвратяване на замърсяването с нитрати в уязвимите зони, основана на Нитратната директива. Към уязвимите зони попадат почти всички площи у нас, на които се отглеждат есенници. 

Обикновено стопаните не се съобразяват с наложените забрани и ако времето позволява, торят още от началото или средата на януари, каза директорът на ИПАЗР "Н. Пушкаров” проф. Тотка Митова. Прибързаното наторяване през зимата, когато снежната покривка не се е оттеглила от площите, създава предпоставки за замърсяване на околната среда и финансови загуби за фермерите. По –добре е да се изчака подходящо време, отколкото да се избърза. 

Някои стопани погрешно залагат на факта, че амониевата компонента на торовете не се измива и затова още през зимата внасят различни азотни торове, предупреждава още проф. Митова. При амониевата селитра амониевата компонента съставлява 50% от азота в тора. При продължителен престои в горния слой на почвата, дори при ниски температури, тя се трансформира в нитрати и при валежи се измива от корнеобитаемия слой на почвата. По-безопасно е ползването на карбамида, защото е от групата на органичните торове и не се измива веднага от почвата. Това може да стане само след минерализацията и нитрификацията му в почвата, което изисква време. От друга страна, карбамидът не е подходящ за карбонатни почви, поради опасност от газообразни загуби.

Освен неподходящото време за наторяване, проблеми има най-вече, когато подхранването става „на сляпо” – без да се анализира съдържанието на азот в нивите, след презимуването на различните култури, каза още проф. Митова. Това води до прекомерни разходи за торове.

Абонирайте се БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина, за да получавате всеки петък най-важната седмична информация.

За още новини – харесайте страницата ни във FACEBOOK.