1. Начало
  2. Новини
  3. Околна среда
  4. Начинът ни на хранене влияе върху природата и климатичните промени

Начинът ни на хранене влияе върху природата и климатичните промени

Ако не предприемем спешни действия сега, изменението на климата и загубата на природата спираловидно ще застрашат още повече производството на храни, изостряйки растящия глад по света

Днес е повече от ясно, че войната в Украйна изправя глобалната хранителна система пред сериозно предизвикателство. Доставките на зърнени култури и маслодайни семена са драстично ограничени, а цените на храните, торовете и горивата растат непрекъснато. Всичко това оказва влияние върху нашата храна. И то на фона на съществуващата криза, предизвикана от пандемията с Covid-19, която вече наруши веригите за доставки и вдигна цените на храните до рекордно високи нива. Според Световната продоволствена програма на ООН, около 276 милиона души в света са силно засегнати. Това е двойно повече в сравнение с периода, предшестващ пандемията. Ако не предприемем спешни действия сега, изменението на климата и загубата на природата спираловидно ще застрашат още повече производството на храни, изостряйки растящия глад по света.

Докато световните лидери изработват краткосрочни отговори на този риск, става все по-видно, че е нужен далновиден подход. От решаващо значение е да се вземат мерки, съобразявайки се с последиците от войната, но без да се предприемат действия, които биха попречили на усилията ни да ограничим изменението на климата и да спрем загубата на дива природа. Само чрез съгласуване на краткосрочните отговори с дългосрочни решения можем да предотвратим развой, при който днешната хранителна криза се превръща в провал както за климата и природата, така и за хранителната сигурност и ключовите планетарни системи, от които тя в голяма степен зависи.  

Краткотрайни натоварвания

Украйна – страна, която помага за изхранването на 400 милиона души по света, сега все повече разчита на хранителни помощи. Войната засяга хората по цялото земно кълбо, особено най-уязвимите групи, които вече усещат на гърба си по-високите цени на храните и ограничените доставки. Много държави се стремят да осигурят хранителни продукти на своите граждани, но спирането на износа или опитите да се развие самодостатъчност в производството на храни не е начинът. Това може да отслаби глобалната хранителна система и да доведе до каскада от други нежелани въздействия върху природата, климата и поминъка. Само между 11 и 28% от световното население може да задоволи нуждите си от специфични култури в радиус до 100 км. Стотици милиони хора зависят икономически от износа на продукция от глобалния север.

Освен това обръщането навътре може да има драстично въздействие върху природата и климата. Много страни внасят големи количества храна и нямат капацитет за устойчиво увеличаване на производството. Като цяло, краткосрочното увеличаване на производството зависи основно от два фактора: унищожаването на природни екосистеми с цел превръщането им в земеделски земи и разширената употреба на химикали в земеделието, които замърсяват и застрашават биоразнообразието. И двата само могат да увеличат натиска върху планетата, която вече работи извън регенеративния си капацитет. Ако изменението на климата и унищожаването на природата не бъдат спрени сега, плодородната земя, здравите реки, а оттам и добива на хранителни култури ще намалеят. Краткосрочните действия за подобряване на продоволствената сигурност могат да доведат до компромиси, които трябва да бъдат внимателно оценени, за да не навредят нито на хората, нито на планетата в дългосрочен план.

prodovolstwie


В краткосрочен план международната общност трябва да работи заедно и да направи всичко възможно, за да запази веригите за доставки отворени, а държавите – да се въздържат от приемане на забрани за износ. Необходимо е също така да се увеличи предлагането, без да се посяга на природата, за да се обезпечи задоволяването на непосредствените нужди. Приблизително 13,5 милиона тона пшеница и 16 милиона тона царевица в момента са блокирани в Украйна и Русия – съотвено 23 и 43% от очаквания износ през 2021/22 г. И въпреки това всяка година има 1,2 милиарда тона храна, която не успява да излезе от фермите по целия свят, включително 196 милиона тона зърнени култури и варива.

Дългосрочна устойчивост

Има много начини, по които веригите за доставки могат да бъдат подобрени, за да се повиши устойчивостта на потенциални сътресения. Важно е да се използват единни системи за данни и логистика, които да информират адекватно за нивата на търсене и предлагане. Редно е те да бъдат подкрепени от политики, гарантиращи достъп до здравословна храна на всички от една страна, а от друга – премахващи практиките на разточителство и изхвърляне на несъвършени, но годни за консумация продукти.

От съществено значение е да се инвестира в дългосрочни решения: като щадящи природата начини за производство на храни; практики, подобряващи състоянието на почвата и екосистемите и намаляващи негативните човешки въздействия. Натискът върху природата може да се облечки и чрез разнообразяване производството на култури и доставки, възстановяване на деградиралите почви и прекомерно експлоатираните водни ресурси, както и чрез намаляване загубата на храна и преминаване към по-здравословни диети, включващи по-голям дял растителни продукти.

Днес ние носим отговорността за бъдещето на нашата планета

Вече са преминати планетарните граници на изменението на климата, целостта на биосферата и свързаните с това цикли. През последните 12 месеца се наблюдават сериозни катаклизми, причинени от дестабилизирания климат, в ключови райони за производство на храни в САЩ, Канада, Латинска Америка и Австралия и все по-непоносим натиск в уязвими региони като Африканския рог. За съжаление, трябва да очакваме по-нататъшни смущения в хранителните системи, предизвикани от пандемии или конфликти, които може дори да произтичат от необходимостта за контрол на ресурси и гарантиране на продоволствена сигурност. Единствено намаляването натиска върху природата ще доведе до по-здрави екосистеми, което от своя страна ще намали риска зоонозни болести да преминават от животни към хора и да предизвикат пандемии, и ще намали вероятността страните да влизат във войни за контрол над малкото останали земя и водни ресурси.

Изграждането на устойчиви хранителни системи стои в основата на едно здраво, мирно бъдеще със стабилизиран климат и съхранено биоразнообразие. Войната в Украйна изисква нашето незабавно внимание, но, както при всяка криза, в която е замесена храна, тя изисква дългосрочна стратегия заедно с краткосрочното решение. Фокусирането само върху положението тук и сега би могло да влоши състоянието на цялостната хранителна система в средносрочен и дългосрочен план.

Нашите хранителни системи се изправиха срещу две сериозни кризи само през последните две години. За да избегнем това в бъдеще, отговорът ни трябва да се фокусира не само върху днешния ден, но и върху следващите две десетилетия. С него трябва да останем верни на нашите приоритети за възстановяване на увредената природа и ограничаване на глобалното затопляне, като същевременно осигурим на всички достатъчно здравословна и питателна храна.

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.