Д-р Христина Клисурова от „Зелени Балкани“ за теренните акции след стихиите, невидимите щети върху биоразнообразието и предизвикателствата пред спасените животни
-
Спасяване след огъня: След потушаването на пожара започва друга критична операция – издирването на оцелелите диви животни и документирането на жертвите, които рядко попадат в официалната статистика.
-
Най-уязвимите: Костенурките, влечугите, малките бозайници, яйцата и птиците, които все още не могат да летят, са сред най-засегнатите.
-
Невидимият убиец: Пожарите убиват и без пряк досег с пламъците – чрез гъст дим, паника, загуба на ориентация, сблъсъци с електропроводи и унищожаване на местообитанията.
-
Бърза реакция: Спасителният център реагира при над 30 пожара през изминалата година, като лекува пострадалите животни и ги връща в дивата природа.
-
Загуба на дом: Възстановяването на изгорелите хабитати отнема години, което оставя много от спасените животни без дом.
При пожарите вниманието закономерно е насочено към застрашените хора, засегнатите домове и селища, изгорелите гори, както и към пожарникарите и доброволците, които се борят със стихията. По-рядко се говори за онова, което огънят оставя след себе си, и за дивите животни – кои успяват да избягат, кои остават блокирани и кой търси оцелелите.
Когато пожарът е овладян и теренът е достатъчно безопасен, започва работа друг вид спасителен отряд — екипът на Спасителния център за диви животни към „Зелени Балкани“. Те влизат в опожарената територия, подреждат се в линия и тръгват бавно през почернялата земя. Оглеждат всяко парче терен за бедстващи ранени животни, за следи от тях, за гнезда... и за останки.
За тези спасителни акции разказва д-р Христина Клисурова.
„Разполагаме се в линия и тръгваме заедно през опожареното място, за да обхванем възможно най-голяма територия. Всеки намерен индивид се описва – определяме вида, пола и възрастта му, независимо дали е жив, ранен или мъртъв“, обяснява стъпка по стъпка подхода на експертите д-р Клисурова.
Оцелелите животни, които за съжаление са рядкост, се транспортират до Центъра за оказване на ветеринарна помощ. Лечението им може да продължи от няколко дни до няколко месеца. Ако се възстановят, те се освобождават отново в природата — по възможност в същото обитание, а ако то е унищожено, се търси подобен хабитат.
Над 30 години в помощ на пострадали животни
Спасителният център приема животни, засегнати от пожари, още от създаването си преди повече от три десетилетия. Гражданите редовно подават сигнали или сами носят намерени екземпляри.
През последните години теренната работа става все по-организирана. Центърът участва в инициативата за борба с горските пожари на WWF съвместно с Националната асоциация на доброволците. Дарителските кампании осигуряват постоянна екипировка в автомобилите и по-добра подготовка.
„И преди сме участвали в такива дейности, но сега сме по-добре организирани. Имаме екипировка, която стои в колите, както и радиостанции за връзка между хората на терен“, посочва Клисурова.
Но с увеличаването на броя и мащаба на пожарите, се увеличават осезаемо и сигналите за засегнати диви животни.
Спасителите не влизат в сърцето на пожара
Въпреки впечатляващата теренна работа, екипите на Центъра не навлизат в активното огнище. Докато пожарът гори, там работят единствено пожарникари и специализирани доброволци.
„Не ходим в сърцето на пожара. Това е опасно за екипа, а и не трябва да пречим на пожарникарите. Излизаме на терен, след като основният пожар е овладян и мястото е безопасно“, казва д-р Клисурова.
А след потушаването на огъня става видим истинският мащаб на пораженията:
„Намираме много малко живи животни. Там, където е минал силен огън, често всичко е опустошено. Понякога откриваме само скелети на костенурки. Но все пак има и оцелели, които се нуждаят от помощ.“
Кои животни не успяват да избягат?
Най-уязвими са бавноподвижните животни и малките, които все още не могат да напуснат гнездата си:
-
Влечуги: Костенурки, гущери, змии (най-често смоци);
-
Дребни бозайници: Мишевидни гризачи, новородени зайчета и сърнички;
-
Птици: Яйца, цели гнезда и току-що излюпени пилета, които още не летят.
Понякога помощ получават и животни, които не са били пряко засегнати от пламъците. При такъв случай до екипа е занесен млад осояд, намерен непосредствено до пожар, който след кратка грижа е бил успешно върнат в природата.
Пожарът може да убива и без пряк досег
Един от най-тежките случаи е в района на село Радовец в Сакар, където пожар достига място, използвано от щъркели за нощуване.
Птиците не са обгорени от пламъците, но са подплашени и дезориентирани. Тъй като щъркелите са дневни животни, в тъмното те трудно се ориентират. При опита си да отлетят, част от тях се сблъскват с електропроводи.
„Над 30 щъркела не бяха пряко обгорени, но пожарът беше достигнал до мястото, където нощуват. Подплашени и дезориентирани, те са се блъскали в електропроводи и стълбове. Имаше птици с токови изгаряния и много загинали“, разказва д-р Клисурова.
Това показва, че димът, паниката, електрическите удари и разрушаването на обичайните маршрути причиняват не по-малка смъртност от самите пламъци.
Малък екип, но голяма мрежа от доброволци
В Спасителния център работают около 15 души. На терен обикновено излизат 3–4 представители, подпомагани от обучени доброволци, включително студенти от Тракийския университет (отличени от министъра на земеделието за дейността си).
„Сами няма как да се справим. Опожарените територии понякога са огромни и без доброволците не бихме могли да ги претърсим“, посочва д-р Клисурова.
Теренната работа има двойна цел — освен да даде шанс на оцелелите, тя документира щетите върху биоразнообразието, които иначе биха останали скрити за официалната статистика.
Кризата не приключва с загасянето на огъня
Възстановяването на изгорелите екосистеми не става „с първия дъжд“. В зависимост от интензивността на стихията са необходими години, за да се възстановят растителността и условията за живот.
„Пожарите унищожават местата, в които животните живеят. Необходими са години, за да се възстановят видовото богатство и средата. Понякога се питаме къде ще връщаме спасените животни, ако все повече от горите изгарят. Накрая няма да има къде да ги пускаме“, предупреждава ветеринарният лекар.
Сушата и човешката небрежност
Сухите периоди и високите температури създават предпоставки за по-тежки пожарни сезони. В повечето случаи обаче човешката небрежност е пряката причина — незагасена цигара, открит огън или ползване на техника в горещите часове (напр. искра от косачка).
„Хората трябва да бъдат много по-внимателни и отговорни. Едно действие може да доведе до пожар, който застрашава не само животни и гори, а и човешки животи“, напомня д-р Клисурова.
Какво да правите, ако намерите бедстващо диво животно?
-
Свържете се със специалисти: Потърсете съответната РИОСВ или Спасителния център за диви животни.
-
Дайте точна информация: Съобщете точното си местоположение, вида на животното (ако го познавате) и видимото му състояние.
-
Не предприемайте рискови действия: Не опитвайте да хващате или местите животното без указания — изплашеното или ранено животно може да нарани и себе си, и вас.
От какво има нужда Спасителният център?
Като неправителствена организация, Центърът разчита на дарения, доброволци и проекти. За теренните акции са необходими:
-
Гориво и подходящ транспорт;
-
Защитно оборудване и комуникационна техника;
-
Медикаменти и средства за продължително лечение.
„Имаме нужда от доброволци, гориво и оборудване. Без подкрепа няма как да стигнем до терена и да се грижим за животните. Но най-важната помощ започва още преди пожара – с предотвратяването му. Без природа в крайна сметка и ние няма да можем да живеем.“
Автор: Д-р Христина Клисурова
Накратко за автора
Д-р Христина Клисурова е ветеринарен лекар, завършила Тракийския университет. Повече от 20 години тя е неизменна част от екипа на Спасителния център за диви животни към „Зелени Балкани“. Освен ветеринарна дейност, д-р Клисурова разработва нови проекти, отговаря за дарителските и осиновителните програми и организира информационни кампании за опазване на редки видове.
