Образователен лагер в Рила показа, че климатичните промени в планините са вече факт

Снимка:

По същото време излезе и последния доклад на Междуправителствения панел за измененията на климата

Високите части на  планините са едни от най-засегнатите в България екосистеми в следствие на климатичните промени. Видовете, които са обвързани с тях, стесняват разпространението си и са заплашени от изчезване с повишаването на температурата, а един от символите на планината Рила и българската природа - Седемте рилски езера променят бързо характеристиките си и в най-плитките и най-ниско разположените от тях, вече има засилена еутрофикация.

20 младежи с различно образование - в сферата на екологията, комуникациите, правото, енергетиката, ландшафтната архитектура, медицина и др. участваха в 4 дневно приключение в НП Рила. Събитието бе организирано от Българска фондация Биоразнообразие по проект “Game On | Don't let climate change end the game!” с подкрепа на програма DEAR на Европейската комисия и в него се включиха експерти от БАН, НП Рила, Климатека, Софийски университет и Югозападния университет в Благоевград. Те споделиха своите изследвания върху биоразнообразието и разказаха повече за въздействието на климатичните промени в планините.

По същото време излезе и последния доклад на Междуправителствения панел за измененията на климата (IPCC), който е категоричен - Земята се е затоплила с 1.09℃ сравнено с периода преди индустриализацията, а основна причина за това е човешката активност и използването на изкопаеми горива. Покачването на нивото на глобалния океан и топенето на ледниците вече не може да бъде спряно. Обществото ни следва да предприеме спешни мерки за ограничаване на въздействието си, както и да се адаптира природните бедствия и екстремалните явления, които все по-често ще съпътстват ежедневието ни.

Докато докладът все още предизвиква дискусии и среща силното лоби на бизнесите, които ще са засегнати от нужната трансформация, промените в природата са вече видими. Заедно с д-р Христо Панчев младите посланици по проекта помислиха как по-успешно можем да комуникираме темата за климатичните промени.

Една част от тях е свързана директно и с човешкия натиск върху Седемте рилски езера. В комбинация с по-високите температури и климатичните промени, процесите на заблатяване в езерата прочитат по-бързо, а най-засегнати са по-плитките водни басейни като езерата Трилистника и Рибното. Именно за това управлението и ограничаването на туристопотока е от ключово значение за местността, както посетителите трябва да бъдат информирани за правилата в тази чувствителна зона.

На брега на самото Рибното езеро, доц. Емил Гачев от ЮЗУ Благоевград сподели повече за геоложкото формиране на ледниковите езера и процесите, които са ги превърнали в това, което са днес. Ледниковите езера са изключително зависими и от валежите, поради произхода си и това, че те нямат друг вид водно подхранване. Посланикът на GameOn|Don’t let climate change end the game! и млад учен - Боян Зафиров ни представи своето изследване за влиянието на климатичните промени върху езерата Рибното и Трилистника чрез анализ и сравнение на сателитни изображения и климатични данни.

лагер

През втория ден на лагера бяхме придружавани от г-н Кирил Стамболиев, експерт биоразнообразие в НП “Рила”. Той сподели с участниците информация за различните категории защитените територии в планината Рила – резерват, природен парк, национален парк. Научихме и за дейностите охрана и по мониторинг на биоразнообразието в националния парк, а най-голям интерес предизвика работата за мониторинг и опазване на дивата коза и мечката на територията на Парка. Участниците в лагера на два пъти имаха възможност да наблюдават диви кози, като за част от тях това беше първа по-близка среща.

лагер

Третият ден посветихме на обиколка с поглед към язовир Калин и вр. Малък и Голям Калин. От там заедно с доц. Емил Гачев дискутирахме изградените каскади за производство на енергия при Карагьол, където с минимална човешка намеса и без промяна на вида екосистема е постигнат сравнително голям скок на водата и възможност за добив на енергия. Наблюдавахме и околните склонове и образувания, формирани при отдръпването на ледниците в Рила.

Последния ден от лагера посветихме на лекция на открито с поглед към вр. Харамията. Гл.ас. Владимир Владимиров от ИБЕИ на БАН ни представи изследването GLORIA, проучващо загубата на алпийско биоразнообразие на световно ниво, в което България участва от 2019 г. Според учените и натрупаните до този момент наблюдения, климатичните промени в планините са факт, като горната граница на гората се измества към субалпийския пояс, а видовете, разположени в най-високите части на планината – алпийските видове – просто няма на къде да се изместят.

Климатичните промени влияят не само върху алпийското биоразнообразие, но и върху видовете туризъм, които може да се развиват там. Това сподели д-р Сия Чолакова от Софийски университет Климент Охридски. Ски туризмът е особено чувствителен към климатичните промени заради намаляващото количество сняг и снежни дни. В районите, където той вече е развит, следва да се диверсифицират предлаганите продукти и услуги, така че да продължи да носи поминък на местните общности.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.