ОСП – кой плаща?

Ще ударят ли зелените изисквания конкурентоспособността на производителите в Общността?

Приближаваме към зелените европейски хоризонти. Земеделието е изправено пред отговорността да поеме голяма част за изпълнение на екологичните „свръх амбиции“, както някои смятат. Кой се радва и приема безпрекословно събитието? Кой обаче все още има съмнения, че двете стратегии на ЕС „От фермата до трапезата“ и за Биологичното разнообразие поставят много въпроси, оставащи без отговор. А узаконяването на зеленото земеделие е въпрос на дни. „От фермата до трапезата“ мина през одобрението в двете комисии на ЕП – земеделската и на околната среда. През октомври докладът вероятно ще се гласува и в пленарна зала на институцията. Обществено съгласие по набелязаните мерки не е постигнато. Няма като че ли и основа за дебат, тъй като официална оценка на въздействието не беше оповестена. „Политическа бухалка“ наричат най-голямата фермерска организация на ЕС Копа и Коджека. Защото държи под око решенията на политиците и твърдо отстоява интересите на земеделците. Дали пък политиците не са бухалка върху фермерите, които принципно подкрепят опазването на околната среда? Защото безспорно цената, която ще се плати за по-чиста вода, почва, въздух и храна, здравето на хората и животните, трябва да се плати солидарно. Все пак диалогът започна и в него се включиха много НПО. Част от него станаха протестите на фермери в някои европейски страни. От какво се опасяват? Все още не е решено главното – ще ударят ли зелените изисквания конкурентоспособността на производителите в Общността? Ще се внасят ли земеделски продукти от трети страни, които не са произведени по европейските стандарти? Въобще – може ли да се сложи бариера, и това не е ли вид протекционизъм?

green

Германски учен, както беше публикувано в онлайн медия, стига до тревожни заключения. Дори да се подложат на съмнения за достоверност, вероятно те са близко до практическите последствия от предвижданото драстично намаление на използваните пестициди и антимикробни препарати в животновъдството. 20% спад в производството на зърнено-маслодайните култури, 60% по-скъпо говеждо, 50% по-скъпо свинско, по-скъпо непастьоризирано мляко и т.н. Да, фермерите ще получават компенсации за по-ниските добиви. Ще бъдат ли те мотивиращи? А потребителят – освен чрез данъците си, ще бъде ли по друг начин въвлечен в споделяне на поскъпването? Биопродуктите да се увеличат с 25% до 2030 г. А работна ръка, нали в това земеделие рядко се използва механизация? А пазарите – дали предлагането няма да се размине с платежоспособното търсене на тези по-скъпи храни? Да се ограничи интензивното животновъдство – идея, която е пълна утопия. Тази тенденция, да си кажем откровено, не може да се обърне. Поради демографски причини и острата конкурентна среда на световните пазари. Екологичните организации са в еуфория. Но „бухалката“ Копа и Коджека смята, че общественият договор се сключва върху гърба на производителя. А това разклаща оптимизма за успешния свръхзелен преход в земеделието.

 

Коментар на Валентина Спасова

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.