Умението вероятно ще се окаже съдбоносно за оцеляването на този вид в Арктика
Полярните мечки са способни да преплуват дълги разстояния - умение, което вероятно ще се окаже съдбоносно за оцеляването на този вид в Арктика, където през лятото ледовете се отдръпват далеч на север. Това показва огласено късно във вторник проучване на Американския геофизически институт (USGS), цитирано от Reuters.
То е публикувано в канадското научно списание Canadian Journal of Zoology и описва проследяването на 52 женски мечки в южната част на море Бофорт край Аляска. Между 2004 г. и 2009 г. - период на усилено топене на летните ледове, около една трета от проследената група са преплували над 30 мили (48 километра).
Има и регистрирани 50 ултрамаратонски плувания със средна дистанция от 96 километра, а една от мечките дори е преплувала близо 220 мили (354 километра), сочат цитираните данни. Продължителността на тези плувания е продължавала между 1 и 10 дни.
Движението на мечките е било проследявано благодарение на специални яки с монтирано GPS устройство. Всички животни в изследването са женски, защото се оказало, че вратовете на мъжките полярни мечки се оказали твърде дебели за нашийниците, с които разполагали учените.
Много от проучваните животни имали и малки мечета със себе си (те обаче не са били с яки) и изглежда поне някои от тях са успявали да издържат на продължителното плуване.
Екипът на USGS е следил 10 от мечките в продължение на една година след монтирането на нашийниците и установил, е 6 от тях продължават да са с мечетата си. "За останалите четири не знаем дали са изгубили потомството си преди, по време на дългите плувания или някъде във времето след тях", коментира Антъни Пагано от USGS, който е и водещият автор на проучването, пише "Дневник".
Данните изглеждат като добра новина за оцеляването на вида, но учените са притеснени, че плаването на подобни дистанции изисква много енергия, която не е сигурно как те си набавят в открити води.
Биологът Карен Оукли обяснява, че проучването е твърде малко, за да се правят заключения за цялата популация на полярните мечки. През 2008 г. този вид бе определен като застрашен и включен в защитата на американския списък на застрашените видове заради бързото затопляне на арктическите райони, които те обитават.
"В изследването си просто отразяваме определен вид поведение. Много е интересно, че те успяват за плуват толкова надалеч, и то заедно с малките си. Дали всички мечета оцеляват? Не знаем", казва Оукли.
От USGS допълват, че не са сигурни дали това е новопридобито умение. В миналото не сме разполагали с подобна технология за проследяване и едва с GPS нашийниците успяхме да постигнем подобен задълбочен анализ, казва още Оукли.
Учените предполагат, че в миналото на полярните мечки не им се е налагало да остават толкова продължително в открити води, защото през лятото са можели да си отдъхват на плаващи ледени късове. "В южния край на море Бофорт не е имало толкова обширни водни пространства. Дали са плували толкова надалеч? Едва ли, защото просто не им се е налагало", казва Оукли.
