Радиация край София

Уранов рудник, макар и затворен вече две десетилетия, продължава да е заплаха за здравето на населението в община Елин Пелин

На около 30 километра от столицата, в землищата на софийските села Нови хан, Габра и Крушовица, уредите на физиците започват да се вълнуват. Причината не е в хранилището за радиоактивни отпадъци край Нови хан - а в радиоактивното наследство от ерата на социализма, допълнително разпиляно по време на прехода, пише darikfinance.bg.

Уранов рудник, макар и затворен вече две десетилетия, продължава да е заплаха за здравето на населението в община Елин Пелин, и не само.

Блажено невежество за радиацията в Софийската котловина

Доклад от края на 2008 г., изготвен от професор Рангел Гюров и екип от още четирима учени, двама от които доктори на науките, съобщава, че нивото на радон /дъщерен продукт на радия/ установено в полевите изследвания, е изключително високо, с ниво „оповестяване".

Край урановия рудник в землището на село Габра на 29.07.2008 г. е замерен радиоактивен фон със стойност 289 000 Bq/m3 (бекерела на кубичен метър въздух). Според публикация на Световната здравна организация, средното значение на радона в естествени условия варира между 5 и 15 Bq/m3. Добре е да се знае, че според СЗО радонът е вторият най-важен причинител на рак на белите дробове след никотина и рискът от рак нараства в линейна прогресия с 16% на всеки допълнителни 100 Bq/m3.

Въпросният доклад е изготвен по поръчка на ДП „Радиоактивни отпадъци" и следователно освен на държавното предприятие /под шапката на МИЕТ/ е бил предоставян на множество други ведомствени структури. Общо пет ведомства у нас си прехвърлят топката по радиационните въпроси. Но до този момент реакция към доклада на проф. Гюров няма.

Урановите мини на България, 48 от тях работещи и други 30-на в стадий на проучване, бяха затворени през 1992 г. с решение на правителството на Филип Димитров. Това решение впоследствие беше многократно критикувано - като политически мотивирано, недалновидно, ощетяващо икономиката ни и така нататък.

Оказва се обаче, че най-съществената критика не е по отношение на политическата и икономическата целесъобразност от форсираното затваряне на мините, а във връзка със здравето на населението. Внезапното спиране на производството винаги оставя по-лоши екологични последици от постепенното затихващо производство.

Впрочем през 2006 г. бившият икономически министър Румен Овчаров беше започнал да лобира за възобновяване на урановото производство у нас и вероятно само освобождаването му от този пост попречи на инвестирането на големи средства в тази насока.

Радиоактивни пътища

Огнян Чипев, председател на сдружението „Нови хан - Европейско селище" разказва за друг болезнен проблем. В процеса на добива в урановата мина е ваден чакъл, с който са застилани пътища в землищата на село Габра, включително за нуждите на тежките камиони от мина Чукурово.

Това е направено в края на 1980-те години. Днес, над 20 години по-късно, нивото на радиационния фон в района на тези пътища, които продължават да се ползват, няколко пъти надвишава допустимата концентрация.

Това се констатира и от експертния доклад: „изработките от бившия рудник не са ликвидирани и рекултивирани ..." Най-характерното е, че има предписание и са отпуснати пари тази настилка да се изнесе и земята под нея да се рекултивира. Нищо не е направено по въпроса, но парите са усвоени.

На фотография, направена при полеви изследвания преди няколко седмици (25.04.2011 г.) ясно се вижда показанието на уреда, измерващ радиоактивния фон на атмосферния въздух. Показанието около въпросните радиоактивни пътища е 102 микрорентгена в час, докато според водещи наши физици, естествената норма би следвало да е 6 - 20.

В село Габра живеят около 1200 души, в Нови Хан над 2500 души, в Крушовица под 50 души - в региона общо над 4000 души. През региона минава автомагистрала „Тракия". Преминаващите автомобили създават допълнително прахово натоварване и способстват за разнасянето на тежките частици в атмосферата.

Радиация в почвите и водите

До този момент не е установена повишена заболеваемост от рак на населението в изброените софийските села. В доклада на проф. Гюров обаче се говори за повишена заболеваемост на щитовидната жлеза. Наличието на радон, излъчван в близост до разработките на бившия уранов рудник, според професора предполага да се направят изследвания за повишаване на заболелите от нефропатии.

Драмата не свършва тук. Измерената висока радиация е във въздуха. Макар че розата на ветровете от рудника е именно в посока на село Габра, истинската голяма заплаха се крие в радиацията във водите и почвите. Освен пшеница, ечемик и царевица, отглеждането на други култури е опасно за здравето. Лабораторно са установени завишени стойности на уран 235, торий 234, радий, актиний, бисмут и олово 214 в почвените проби.

Под мина Чукурово, където се осъществява добив на лигнитни въглища, голямо свлачище отчасти е затворило долината на река Габра. Оформило се е езеро, което изпълнява ролята на хвостохранилище за мина Чукурово. Езерото представлява опасност за село Нови хан - категоричен е докладът. При обилни дъждове и наводнение водата е в състояние да размие бързо материала от свлачището и да се излеят огромни количества вода и замърсени утайки в землището на селото. Подобно заливане ще предизвика екокатастрофа, възможни са и човешки жертви - пише в доклада. Районът е и силно сеизмичен.

Има опасност от радиоактивно замърсяване в района на реките Габра и Лесновкска от бившата уранова мина. „От щолни 2 и 3 се дренира директно в р. Габра радиоактивна вода", написал е ясно в доклада си проф. Гюров. Както и „наличието на замърсители би повлияло сериозно на околната среда в целия софийски регион".

Но тъй като органите на властта, казано най-общо, предпочитат да не се шуми за всичко това, населението е афектирано и общественото мнение в региона е, че има радиоактивно замърсяване. По думите на Чипев, опасенията на жителите на Нови хан са, че ПХРАО вече е започнало тихомълком да депонира радиоактивни отпадъци в изоставените шахти на бившия уранов рудник.

„Шахтите на бившия уранов рудник видимо не са консервирани или ликвидирани по начин, изключващ радиоактивно замърсяване. Няма следи от рекултивация на прилежащите терени. От щолните се дренират води директно в р. Габра" Трябва ли това да се случва на 30 километра от столицата, за да звучи скандално?

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.