Според учени озоновата дупка над Антарктика намалява

В средата на 80-те години на XX век британски учени за първи път забелязаха драматичното изтъняване на озона

Изследователи са намерили първите ясни доказателства, че засегнатият от изтъняване озонов слой над Антарктика започва да оздравява, съобщи BBC,цитирана от dir.bg.

Учените казват, че през септември 2015 г. дупката е била с около 4 милиона квадратни километра по-малка, отколкото през 2000-ата. Тази разлика е съпоставима с територията на Индия.

Смята се, че положителните промени се дължат на продължителната неупотреба на химикали, които рушат озоновия слой.

Изследването хвърля нова светлина и върху ролята на вулканите за влошаването на проблема.

Заключенията на експертите са публикувани в авторитетното списание „Сайънс” (Science).

В средата на 80-те години на XX век британски учени за първи път забелязаха драматичното изтъняване на озона в стратосферата на десетина километра над Антарктика.

Озонът е важен, защото задържа вредното ултравиолетово излъчване от слънцето. Отслабването на тази защита увеличава рисковете от рак на кожата и очни заболявания, от вреди за животните и растенията.

През 1986 г. американската изследователка Сюзън Соломон доказа, че озонът се руши от присъствието на „хлорини” и „бромини” - молекули, произлизащи от хлорфлуорокарбоните (CFC). Тези вещества бяха широко използвани – от козметичните спрейове до течностите в хладилници и климатици.

А причина озоновият слой да изтънява предимно над Антарктика е в крайния студ и много силната светлина, в т.нар полярни стратосферни облаци. В тези условия протичат реакции, които разрушават озона.

Благодарение на световната забрана за употреба на CFC с Монреалския протокол от 1987 г. положението над Антарктика започна бавно да се подобрява.

Няколко изследвания досега сочат, че влиянието на химикалите отслабва, но сегашното - според неговите автори - показва първите белези на оздравяване: озоновият слой активно расте отново.

Проф. Соломон и колегите й са извършвали подробни измервания на озона в стратосферата между 2000 и 2015 г.

По данни от метеорологични балони, спътници и симулационни модели те са установили, че областта на изтънял озон е намаляла с 4 милиона кв. км за 15-те години. Според тях над половината от това свиване се дължи единствено на по-малкото хлорини в атсомферата.

Експертите не очакват пълно възстановяване на озоновия слой да настъпи по-рано от 2050 или 2060 г. но смятат откритието си за обнадеждаващо.

Други учени, които работят в областта, оценяват изследването като „исторически значимо”.

„Това са първите убедителни доказателства, че възстановяването на антарктическия озонов слой е в ход” – казва германският учен д-р Маркус Рекс.

„Точно в момента състоянието на озоновия слой все още е наистина лошо – добавя той. - Но е важно, че ние знаем, че Монреалският протокол работи и въздейства върху размера на дупката. Това е една голяма стъпка напред.”

Други специалисти не са убедени в изводите от изследването.

Но екипът на проф. Соломон смята че „озоновата история” е добър пример как трябва да се подхожда към глобалните екологични проблеми.

„Беше забележително – казва тя. – Беше време, в което международното сътрудничество по някои проблеми вървеше добре. Бях вдъхновена от начина, по който развити и развиващи се страни работят заедно.”