Голяма част от нашата дървесина се извозва зад граница в съседните Гърция и Турция
Природна даденост за едни, неоценим дар Божи за други, водата е най-важният източник на живот, без който съществуването ни е немислимо. Пилеем я, когато е в изобилие, без да се замислим дори какво ни очаква, ако изчезне. А тя бавно отстъпва от някога пълноводните български водоеми. Пресъхват все повече горски ручеи, изворите процеждат по-тънки струи. Каква е причината? Климатични промени или безскрупулна човешка намеса? Освен глобалното затопляне и връхлетялата ни суша има още един съществен фактор, който може да превърне китната България в пустиня – поголовното изсичане на вековни гори.
По думите на лесовъда Тома Белев, председател на Асоциацията на парковете в България, дърводобивът у нас застрашително расте. Ако преди пет години той е бил около 4 милиона и 100 хиляди куб. метра, за изтеклата 2011-та е 7 милиона и 300 хиляди.
Последното ползване в такъв мащаб е през 1959 г. – подчертава той. – След това то спада. В момента имаме огромно ползване на горския ресурс. Секат се както вековните гори на България, така и това, което се е натрупало, благодарение на лесовъдната дейност у нас от 100 години насам. Особено притеснително е, че започваме да губим последните дървета от „Магнум силва булгарорум”. Така средновековните писатели са описвали гората между Средец и Пловдив, по Стара планина и Рило-Родопски масив масив – „Великата гора на българите”. Тя е била тъмна, непроходима, гъста, известна със старите си огромни дървета. В момента от този вековен горски масив има съвсем малки остатъци. Едва около 6% от горите ни са над 100 години и всъщност точно те са подложени в момента на различни видове сеч. И вместо да ги защитаваме, ги изсичаме, с всичките екологични последици, които биха могли да се случат, информира БНР.
Според Тома Белев, на практика хората не знаят какво се случва с горите ни. Защо се оголват цели склонове с вековни гори, без всякакъв обществен контрол? Не е тайна, че голяма част от нашата дървесина се извозва зад граница в съседните Гърция и Турция, където расте потреблението на дърва за огрев като алтернатива на скъпата електроенергия и другите горива. Така българските гори минават през комините на гръцките и турските домакинства, без да се отчита, че се навлиза в старите запаси от вековни гори, които досега пазеха водите на България.
Незаменим резервоар за биологично разнообразие, старите букови гори имат способността да задържат водата от дъждовете и снеговете, и да я вкарват под почвата – обяснява Тома Белев. – Когато гората е по-млада, това усвояване е много по-лошо, подпочвените води не се захранват и започват да пресъхват. По планините ще видите много пресъхнали чешми именно заради изсичането на гората в техните водосбори. От известно време и климатът ни поставя на големи изпитания. Така например за последните 20 години зимните валежи на Черни връх, витошкият първенец, са спаднали на 50 на сто. Дъждовете напоследък не се изваляват равномерно през годината, а започват да се концентрират в 5-6 големи валежа със 100-150 мл на кв. м. Заради недостатъчно горски масиви на голяма възраст, които да уловят водата и да я превърнат от повърхностна в подпочвена имаме и повече наводнения.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
