Голяма част от нашата дървесина се извозва зад граница в съседните Гърция и Турция
Природна даденост за едни, неоценим дар Божи за други, водата е най-важният източник на живот, без който съществуването ни е немислимо. Пилеем я, когато е в изобилие, без да се замислим дори какво ни очаква, ако изчезне. А тя бавно отстъпва от някога пълноводните български водоеми. Пресъхват все повече горски ручеи, изворите процеждат по-тънки струи. Каква е причината? Климатични промени или безскрупулна човешка намеса? Освен глобалното затопляне и връхлетялата ни суша има още един съществен фактор, който може да превърне китната България в пустиня – поголовното изсичане на вековни гори.
По думите на лесовъда Тома Белев, председател на Асоциацията на парковете в България, дърводобивът у нас застрашително расте. Ако преди пет години той е бил около 4 милиона и 100 хиляди куб. метра, за изтеклата 2011-та е 7 милиона и 300 хиляди.
Последното ползване в такъв мащаб е през 1959 г. – подчертава той. – След това то спада. В момента имаме огромно ползване на горския ресурс. Секат се както вековните гори на България, така и това, което се е натрупало, благодарение на лесовъдната дейност у нас от 100 години насам. Особено притеснително е, че започваме да губим последните дървета от „Магнум силва булгарорум”. Така средновековните писатели са описвали гората между Средец и Пловдив, по Стара планина и Рило-Родопски масив масив – „Великата гора на българите”. Тя е била тъмна, непроходима, гъста, известна със старите си огромни дървета. В момента от този вековен горски масив има съвсем малки остатъци. Едва около 6% от горите ни са над 100 години и всъщност точно те са подложени в момента на различни видове сеч. И вместо да ги защитаваме, ги изсичаме, с всичките екологични последици, които биха могли да се случат, информира БНР.
Според Тома Белев, на практика хората не знаят какво се случва с горите ни. Защо се оголват цели склонове с вековни гори, без всякакъв обществен контрол? Не е тайна, че голяма част от нашата дървесина се извозва зад граница в съседните Гърция и Турция, където расте потреблението на дърва за огрев като алтернатива на скъпата електроенергия и другите горива. Така българските гори минават през комините на гръцките и турските домакинства, без да се отчита, че се навлиза в старите запаси от вековни гори, които досега пазеха водите на България.
Незаменим резервоар за биологично разнообразие, старите букови гори имат способността да задържат водата от дъждовете и снеговете, и да я вкарват под почвата – обяснява Тома Белев. – Когато гората е по-млада, това усвояване е много по-лошо, подпочвените води не се захранват и започват да пресъхват. По планините ще видите много пресъхнали чешми именно заради изсичането на гората в техните водосбори. От известно време и климатът ни поставя на големи изпитания. Така например за последните 20 години зимните валежи на Черни връх, витошкият първенец, са спаднали на 50 на сто. Дъждовете напоследък не се изваляват равномерно през годината, а започват да се концентрират в 5-6 големи валежа със 100-150 мл на кв. м. Заради недостатъчно горски масиви на голяма възраст, които да уловят водата и да я превърнат от повърхностна в подпочвена имаме и повече наводнения. Ако не променим начина на ползване на горите, ако не включваме обществеността във вземането на решения, не ни очаква нищо хубаво. С последните промени, които се извършиха в закона за горите, обществото не стана по-информирано и не му се даде възможност да участва повече във взимането на решения. Нещо повече, това вземане на решения се затвори между тримата членове на Управителния съвет на шестте държавни горски предприятия и министъра. В момента се готвят над 20 проекта за централи за производство на електричество от дървесна биомаса. Говори се и за увеличаване на потреблението на дървесина в промишлеността. Това означава примерно нови 3 до 4 млн куб. м, което ще бъде фатално не само за горите ни, но и за България и за българите като цяло. Затова политическата ни власт трябва да вземе ясно решение дали да поощряваме тези инвестиции.
Според радиестезиста Иван Тодоров, от 2000-ата година насам валежите са се променили като цяло в полза на засушаването. Още през 95-а година с пресъхването на язовир Искър този проблем бе най-осезаем за софиянци. По думите му в един 11-годишен цикъл, на 6 дъждовни години се падат 5 сухи, докато през 90-те това съотношение е 9 сухи години и само 2 дъждовни.
На практика, от 2000-ата година насам планетата Земя е болна. Промениха се вертикалните и хоризонталните океански течения. От там се измени хода на всички циклони, антициклони над Европа. Рязко се промениха и температурите и директните фронтове, сменящи сезоните в тези географски ширини. Всичко това доведе и до познатите аномалии: в един месец може да се извали като количество всичкият дъжд за една година. Свидетели сме и на все повече порои, следвани от продължителна суша. По мои лични наблюдения, на прага на новото хилядолетие пресъхнаха водоизточници, кладенци, сондажи с дълбочина 9-12 метра. В много от регионите на България, през 2005-2006 година пресъхнаха кладенци с дълбочини 15 – 18 метра. След последните две сухи години 2011-2012 г. останахме за повече от 4 месеца без валежи, и то в най-горещото време. В момента пресъхнаха пластове с дълбочина от 25 до 35 метра, т.е. водата бяга все по-далече от нас. Това непосредствено е свързано и със състоянието на горските масиви в страната. В буковите и в дъбовите гори са най-хубавите извори, най-чистата питейна вода.
България беше известна с това, че където и да свърнеш по пътечките в планините имаше извори, имаше чешми навсякъде. Реките като цяло са с минимален отток и тази тревожна тенденция, за съжаление, ще продължи. Земята вече не е същата и не може да очакваме попълване на водните запаси, каквито сме имали преди. Това трябва да се отчита на много високо ниво. При всички положения се налага преразглеждане на стратегията за ползване на водите като цяло в България, защото както го имаме това богатство от питейни води, така може скоро да се окажем една страна с много беден воден ресурс. Ние сме свикнали на едно разточителство, да си взимаме душ по три пъти на ден, да имаме вода по 24 часа на денонощие. Но помислете, че от 6-7 милиарда хора на Земята, над 2 милиарда от тях нямат достъп до питейна, чиста вода. Може би не са толкова далечни дните, когато за водата ще се водят войни. Това е тъжната истина и не се ли научим сега да ценим водата и да възстановяваме този ресурс, ние сами ще си начертаем нелекото бъдеще.
