Държавата има своя значима роля в насърчаването на енергоефективни начини на производство на енергията
През 2010 година България е постигнала 3 549 гигаватчаса енергийно спестяване от прилагане на мерки за енергийна ефективност. Това е с 1000 гигаватчаса повече от междинната индикативна цел от 3%, съобщи вчера, 7 ноември, министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков на откриване на конференцията “Енергийна ефективност и възобновяема енергия”, пише greentech.bg.
Страната ни си е поставила за цел да постигне спестяване на 1,3 млрд. лева от прилагането на енергоефективни мерки в индустрията, транспорта, услугите, селското стопанство и бита през 2016 г., посочи министърът. За България енергийната ефективност е инструмент за по-сигурни доставки, намалена зависимост от внос на горива, повишаване ефективността на производството и на потреблението на енергия. За бизнеса тя носи и по-добра структура на разходите, намалява себестойността на производството и прави продукцията по-конкурентна на пазара, допълни Трайков.
Според него, енергийната ефективност е лесно измерима цел. Той я описа като пари, които не сме похарчили, или като здраве, което сме спечелили. Няма разумен човек, който не иска да живее по-зелено и по-богато, категоричен беше министърът. Същевременно, България продължава да е на първо място по енергоемкост на производството си в рамките на ЕС, но това е не само проблем пред конкурентоспособността на фирмите, а и огромен ресурс за страната ни, който тепърва трябва да бъде оползотворен, обясни министърът. Държавата има своя значима роля в насърчаването на енергоефективни начини на производство на енергията, като когенерациите, политика за преференциални тарифи и други механизми. Важна е и промяната в навиците на потребителите, внедряването на енергоспестяващи електроуреди и на “умни мрежи”, допълни Трайков.
В прехода към нисковъглеродна икономика важна стъпка е увеличаването на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното брутно потребление. В България през 2010 г. е произведено най-голямото количество електрическа енергия от възобновяеми източници (5 509 GWh), което е около 15% от брутното вътрешно потребление, при индикативна цел от 11 на сто. Не с такива темпове навлиза използването на енергия от ВЕИ в индустрията. Само около 3,5% от крайното енергийно потребление в този сектор се осигурява от възобновяеми източници. Затова в националния план за енергията от ВЕИ до 2020 г. и Закона за енергията от ВЕИ са въведени конкретни насърчителни мерки за оползотворяване на възобновяемата енергия от производствените и от малките и средни предприятия.
Министър Трайков обърна внимание и на възможностите пред големите компании, които могат да се възползват от процедурата по Приоритетна ос 2 на ОП “Конкурентоспособност” – “Инвестиции в “зелена индустрия”. Над 78 млн. лева по програмата са предназначени за намаляване на енергийната интензивност и диверсификация, намаляване на негативните екологични въздействия; въвеждане на чисти, ниско емисионни, енергоспестяващи технологии и ВЕИ. МИЕТ създаде и специална иновативна схема за финансиране на проекти за енергийна ефективност за малки и средни предприятия, с която 150 млн. евро по оперативната програма се комбинират с кредитен ресурс от ЕБВР. По този начин, с одобряване на проекта, той има едновременно осигурена безвъзмездна помощ по оперативната програма и съфинансиране от търговска банка при едни и същи правила, допълни Трайков.
