Замърсяването на въздуха е 3 пъти над пределните стойности, препоръчвани от Световната здравна организация
Замърсяването с фини прахови частици в българските градове е малко под средното в световен мащаб, но 3 пъти над пределните стойности, препоръчвани от Световната здравна организация (СЗО). Това показват резултатите от първото глобално проучване на СЗО за този тип градско замърсяване на въздуха.
Проучването обхваща 1100 града и показва, че най-чист е градският въздух в Канада, Австралия, САЩ и отделни европейски държави, а най-замърсен – в Иран, Индия, Пакистан и Монголия.
Най-мръсен въздух сред всички градове в света има Ахваз в Иран. В един кубичен метър от него има 372 микрограма фини прахови частици с размер под 10 микрона. За сравнение - средната им стойност в градовете в Канада е 13 микрограма/m3, в САЩ – 18, а в Естония – 11.
В българските градове средното количество фини прахови частици е 60 микрограма на кубичен метър, което нарежда страната 11 позиции под средното глобално ниво на замърсяване. Сред съседните на България държави по-мръсен градски въздух имат Турция и Македония – съответно с 66 и 70 микрограма/m3. Най-чиста в региона е Румъния с 42 микрограма/m3, следвана от Сърбия и Гърция съответно с 43 и 44.
Най-чисти в Европа са градовете на Естония с 11 микрограма/m3, а след нея се нареждат Ирландия с 15, Монако с 18 и Финландия с 19.
По данни на СЗО замърсяването на градския въздух причинява приблизително 1.34 случая на преждевременна смърт годишно. Инвестициите в по-чист въздух се възвръщат много бързо под формата на по-малко болести и по-ниски здравни разходи, твърди международната организация.
Фините прахови частици могат да предизвикат сериозни дихателни проблеми при хората и СЗО препоръчва количеството им във въздуха да не надхвърля 20 микрограма на кубичен метър.
Според СЗО причините за високите нива на замърсяването в тези градове са различни, но най-честият виновник е бързата индустриализация, както и използването на нискокачествени горива в транспорта и енергетиката.
В другия край на таблицата са Канада, Австралия и САЩ, които печелят от по-ниската гъстота на населението, благоприятния климат и по-ефективните регулации за чистотата на въздуха.
