В пунктовете трябва да се спазват стриктни правила за противопожарна и аварийна безопасност
Персоналът в центровете за опасни отпадъци от бита, които по Българо-швейцарската програма за сътрудничество предстои да бъдат изградени в Разград, Шумен, Съединение, Левски и Созопол, ще премине специално обучение, а поне един от отговорниците трябва да е с химическо образование.
„Хората ще работят с опасни вещества и трябва да имат познания как да ги опаковат, етикетират и съхраняват“, обясни швейцарският консултант на проекта Бригите Фишер. „В пунктовете трябва да се спазват стриктни правила за противопожарна и аварийна безопасност. Това са места, на които не се пие, яде и пуши.“
В центъра „Хагенхолц“ в Цюрих, един от най-големите в Швейцария, са наложени строги правила за безопасност. Приемат се 80 вида продукти. Наред с различните масла, разредители, бои и лакове, в складовете могат да се видят пожарогасители, рентгенови снимки, лампи и дори детски кремове. Причината е, че последните съдържат цинк. Това показва, че номенклатурата е изключително широка. Значителни са и количествата на опасните продукти, генерирани в бита. През 2015 г. в „Хагенхолц“ са приети – анализирани и обезвредени, 380 т опасни продукти от кантона Цюрих.
В страната на банките, часовниците и шоколада има стройна система за управление на отпадъците. Битовата смет се изхвърля в торби, които се купуват от магазина. Цената на чувал от 35 л е 1,5 франка. Ако изхвърлите сметта в собствена торбичка, ще бъдете подложен на критика от общността, а после ще получите предупреждение и глоба от 200-300 франка.
За да не пълнят торбите си бързо и да плащат по-малко, хората са стимулирани да изхвърлят разделно материалите, подлежащи на рециклиране. Опасните отпадъци носят в специализираните центрове или мобилните пунктове. В кантон Цюрих това е безплатно, ако те са до 20 кг годишно. Над това количество се плаща такса. Най-голяма е за отпадъците със съдържание на живак – 30 франка на кг, защото той се обезврежда най-трудно.
Интересна е съдбата им оттук нататък. Те не може да бъдат депонирани, защото в Швейцария няма сметища. Част от продуктите се изгарят в инсинераторите за битова смет при около 700 градуса. В страната те са 30, намират се в жилищните квартали и произвеждат електрическа и топлинна енергия за населението. Отпадъците с по-висока степен на риск се обезвреждат в други три инсинератора за опасни отпадъци при 1200 градуса. Най-големият от тях – „Валорек“, се намира в Базел на една ръка разстояние от най-големия търговски център в града, но хората не възприемат завода като заплаха. Изгорелите газове от производствения процес минават през шест нива на очистка и се следят 24 часа в денонощието, а отпадъчните води се съхраняват в резервоари от по 6000 тона, след което се пречистват и заустват в Рейн.
