Местообитанието е приоритетно
Върховният административен съд потвърди окончателно забраната да се строи на Камчийски пясъци, постановена от Министерството на околната среда и водите. В първите дни на тази година (6 януари 2014 г.) петчленен състав на Върховния административен съд потвърди становището на тричленнката по дело №12314/2012 год. от 1 април 2013 г.
Решението на съда, макар и окончателно, не означава директно, че казусът с Камчийски пясъци също е приключил окончателно. Според Закона за биоразнообразието министърът на екологията има право два пъти за по една година да издава такива заповеди за забрана на строителство. Това напомни пред "Дневник" и бившият екоминистър Нона Караджова, която именно издаде такива по времето на нейния мандат и така отложи във времето опасността от бетониране на тази уникална черноморска местност с дълга естествена пясъчна ивица и множество дюни.
Последната бе издадена за превенция на застрояването на основание, че камчийски пясъци се готви за включване като защитена зона в екомрежата "Натура 2000". Забраната обаче не може да се удължи повече, тъй като по Закона за биологичното разнообразие, регламентиращ екомрежата, максималният й срок е 2 години.
Това, което все още не е приключило, е обявяването на новите зони по "Натура 2000" със заповеди по съответните режими. Проектът по картиране обаче е завършен – става дума за обхождането на цялата страна от учени и експерти на БАН, които са представили експертни резултати къде какво има като хабитати, какво е тяхното състояние, включително и за Камчийски пясъци. Оттук нататък е в ръцете на сегашното управление на екоминистерството какво ще се заложи в тази конкретната заповед за Камчийски пясъци.
Инвестиционните проекти в Камчийски пясъци са на три фирми, придобили терените си чрез замени. И трите - "Рийс интернешънъл", "Бета форест" и "Мирта инженеринг", са свързани с австрийската "Райфайзен груп", а консултант им беше бизнесменът Тодор Батков. Инвеститорите са и жалбоподателите на решението на тричленния състав на ВАС.
Преди 7 години местността беше защитена територия, с много по-строг режим от защитените зони на "Натура". По искане на една от фирмите - "Рийс интернешънъл", през 2006 г. Върховният административен съд създаде прецедент, като заличи защитената местност. Фирмата бе придобила със замяна терените близо до брега, като дюните и пясъчните ивици на държавата бяха оценени като последна категория земеделска земя – най-евтината. Част от проекта за курорт на фирмата попадаше в границите на местността и съдът счете, че липсата на прецизна координатна граница в заповедта за обявяването й (от 80-те години) е основание да заличи защитената територия.
Съдът: Екоминистерството има право да защитава по-стриктно
"Вероятността от значително увреждане и унищожаване дори на едно от опазваните в засегнатите защитени зони местообитания е достатъчно основание за налагане на превантивни мерки, каквито са предвидени в националното екологично законодателство, респективно в Закона за биоразнообразието", констатира петчленката на ВАС с председател Маринка Чернева в решението си от тази година.
Според съда фактът, че местообитанието е приоритетно, задължава екоминистерството да прилага мерки за опазване, по-стриктни от мерките за други местообитания. Членове на съдебния състав са Галина Матейска, Диана Гърбатова, Марио Димитров и Добринка Андреева.
Унищожаване на приоритетно местообитание може да бъде допустимо само след доказване на наличие на следните условия за реализация на дадено инвестиционно предложение: наложителни причини от първостепенен обществен интерес; липса на друго алтернативно решение; получаване на положително становище от Европейската комисия.
"В конкретния случай изграждането на курортен комплекс представлява частна инициатива, с ползи за конкретен инвеститор, която може да бъде реализирана не само на предложеното от възложителя място в границите на защитена зона. Предвид гореизложеното се налага изводът, че в конкретния случай предпоставките за налагане на принудителните административни мерки (забраната за строителство - бел. ред.) са налице", отсъжда съдът.
Министърът на околната среда и водите е наложил забраната за строителство поради наличието на непосредствена опасност от увреждане или унищожаване на защитени зони или на части от тях съгласно чл. 121, ал. 2 от Закона за биоразнообразието, посочва още петчленката на ВАС и заключава, че първоинстанционният съд правилно и обосновано е преценил, че съществува опасност от увреждане и унищожаване на защитените зони.
Целия материал четете в рубрика Актуално на портала...
