Нелегалният риболов и търговия все още продължават
Хайверът, станал символ на луксозните блюда, би трябвало да се задраска от менюто за коледната трапеза, за да се даде шанс на силно застрашените дунавски есетри (древни, мигриращи риби) да възстановят своите популации в естествената си среда. Днес басейнът на река Дунав все още пази някои от най-важните популации на есетри в света, като България и Румъния опазват единствените, все още годни за защита и жизнеспособни екземпляри от този вид в Европейския съюз. Също като есетрите по цялата Земя, оцелелите екземпляри в басейна на река Дунав днес са на ръба на изчезване поради търговията с техния ценен хайвер.
Нелегалният риболов и търговия все още продължават, въпреки че в повечето държави международната търговия с див хайвер не е позволена, а риболовът е строго контролиран и в момента е забранен в България и Румъния. Хайверът се счита за деликатес и един от най-скъпите продукти, произхождащи от дивата природа.
„Става дума за това да сте съзнателни за покупките, които правите, и какво въздействие оказват те на видовете и на околната среда“, пояснява Юта Ярл от WWF.
„Всеки, който планира да купи за подарък хайвер от дива есетра, например от белуга, би трябвало да преосмисли намерението си“, казва Ярл. „Преди един век, река Дунав беше естественото местообитание на шест есетрови разновидности, но днес пет от тях са класифицирани като критично застрашени, една от които е вече изчезнала, а една е извънредно рядко срещана. Един от видовете дунавска есетра е оценен като уязвим. Основната причина за този критичен статус е неустоимият апетит за хайвер“.
Всички видове есетри са защитени от Конвенцията за международна търговия със застрашени видове на дивата флора и фауна (CITES: http://www.cites.org/ ). Понастоящем, международната търговия с див хайвер от общи запаси, като тези в Каспийско море и река Дунав, не е разрешена. През 2006 г., като реакция на намаляващия брой есетри, Румъния издаде 10-годишна забрана за улов и търговия с диви екземпляри. През 2011 г. в България последва съдебен процес и забрана, която изтича в края на 2015 г. В повечето държави по поречието на река Дунав и Черно море съществуват подобни забрани за улов на есетри.
„Забраната за улов и търговия не успя да спре разпространението на нелегалната търговия с хайвер“, казва Ярл. „Продължаващите конфискации на нелегален хайвер в Европа показват, че черният пазар в целия регион процъфтява, а в България, Румъния и още няколко страни – членки на ЕС може да бъде открит нелегално добит хайвер от бракониерски улов на дунавски есетри“.
Нужно е да се има предвид, че нелегалната търговия с хайвер има голяма връзка с организираната престъпност. Продължаващите конфискации демонстрират, че контрабандистите на хайвер са добре организирани и използват усъвършенствани методи. Всичко това прави нелегалната търговия с хайвер проблем не само на опазването на дивата природа.
„Всички хора, които са твърдо решени да купят хайвер от есетри, би трябвало да са изключително внимателни. Нужно е да се уверят, че хайверът е в запечатана консерва или буркан, който има етикет CITES (Конвенция за международна търговия със застрашени видове на дивата флора и фауна). Всеки голям контейнер с хайвер би трябвало да има етикет за еднократна употреба, запечатващ контейнера, което означава, че бурканът не може да бъде отворен без визуални доказателства, и етикетът не може да бъде отстранен без да се повреди. Изискванията за етикетиране се отнасят за всички видове хайвер – от див улов или от есетри от рибарници. Кодът на CITES на етикета информира за източника на хайвера и държавата на произход“, доплъва Ярл.
WWF работи регионално, за да осигури дългосрочно оцеляване на есетрите в едно с тяхната висока естествена и икономическа цена. Проектът на WWF и Европейския Съюз „Съвместни действия за повишаване на осведомеността относно свръхексплоатацията на дунавските есетри в Румъния и България“ ( www.danube-sturgeons.org ) цели да се справи с прекомерния риболов и бракониерство – основни заплахи за оцеляването на дунавските есетри.
В допълнение към свръхексплоатацията, популациите на есетри са злополучно засегнати от строителството на язовирни стени, които прекъсват тяхната размножителна миграция, както и от промените в естествената им среда, които се появяват вследствие на реконструирането на Дунав с цел навигация.
