Коалиция „За да остане природа в България“ алармира за нарушения във философията на законодателния процес у нас
За проблемите и последствията за горите след приетите на 28 март т.г. на второ четене в Парламентарната комисия по земеделие и гори поправки на Закона за горите алармираха на специална пресконференция представители на Коалицията от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“.
Своята професионална и гражданска позиция в защита на българската гора и природа аргументираха Андрей Ралев от „Сдружение за дива природа Балкани“, Тома Белев – вече бивш директор на Природен парк „Витоша“ и настоящ представител на „Зелени Балкани“, Свилен Овчаров от „Зелените адвокати“, Катерина Раковска от WWF- България, Димитър Джоков от коалиция “Да спасим горското предприемачество”, Мария Маринкова – секретар на дружеството на дълвопреработвателите в Батак, Петър Кърджилов - гражданска група „За Витоша“.
Те акцентираха върху няколко грандиозни последствия от налаганите лобистки промени в Закона за горите, който преди всичко е призван да опази и съхрани българската гора, а не да бъде в услуга на бизнеса на определени личности и фирми. Безспокойството на природозащитниците и гражданските групи беше свързано с безконтролното застрояване на горски територии със съоръжения, като терените на хартия ще се водят гори съгласно строителството по Закона за устройство на териториите.
Природозащитниците алармираха и за безконтролно изсичане на частни малки имоти до 2 ха. Така някои от промените са по-страшни и от вече приетите от земеделската парламентарна комисия на първо четене изменения. В закона се връща текст, който още преди години е отпаднал и, според който се дава възможност горите до 2 ха да се ползват без горскостопански програми.
"Благодарение на такъв текст се изсякоха до голо почти всички частни гори из равнинните области на страната и в Стара планина, посочиха еколозите. Тази възможност съществуваше по стария Закон за горите – собственици на горски имоти до 2 ха можеха да секат без план или програма. Резултатите могат да се видят в равнинните гори и в Стара планина от Луковит до Варна", припомниха природозащитниците.
Всички шахматни сечи, дупките сред растителността, които пътуващите от София за Варна могат да видят от колите си, са именно изсечените на голо частни гори. Неслучайно още през 2009 г. на национално съвещание за стопанисването им е взето решение за забрана на такъв начин на организиране и управление на горските имоти под 2 ха. Това решение е отразено и в новия Закон за горите, влязъл в сила през април 2011 г. За всички лесовъди, за контролните органи и за научните институти това беше огромна стъпка напред за устойчивото управление на горите, тъй като решаваше сериозен екологичен, социален и стопански проблем, припомниха от Коалицията „За да остане природа в България“.
С решението си прието на 28 март, депутати от ГЕРБ в Комисията по земеделие и гори премахват задължителния досега план и програма, които са единственият инструмент за предварителен контрол в малките частни гори и възможност да се спазва единна стратегия и политика по управлението на горите, като не се допуска грешката първо да се сече, а след това да се мисли дали е правилно или не.
По новия закон контролът в горите се осъществява от малко над 1000 служители от регионалните дирекции по горите. Те отговарят за държавните, общинските и частните гори в България на обща площ от над 4 млн. ха. Простите сметки показват, че възможността им да упражнят контрол на терен не е реалистична. Това, което може да се очаква в бъдеще са голи сечи на малки площи.
Не по-малко скандално е застрояването на земеделските земи. Обработваемите площи, които са защитени от Конституцията, също ще подлежат на застрояване без да е необходима промяна на предназначението на имотите, съобщиха на пресконференцията. Разрешените строежи са същите като в горите - открити съоръжения, обслужващи спортни, културни, както и религиозни нужди, включващи и необходимите леки второстепенни постройки на допълващото застрояване, свързани с тяхното функциониране.
Между двете четения в парламента това предложение на Емил Димитров и Десислава Танева бе вмъкнато в преходните и заключителни разпоредби на закона. С него ще бъде позволено да се строят и голф игрища с прилежащите клубове в земеделските земи и те да продължават да се водят такива.
Законопроектът запазва възможността съществуващите писти да се отдават без търг или конкурс за ползване за 10 години на собствениците на лифтове и влекове, като дава възможност на министъра на земеделието и горите да определи кой точно ще получи това право по административен път - друга несправедливост, за която алармираха на пресконференцията.
„За първи път в историята на България от 1934 г. държавата дава възможност на частни лица да строят в държавните гори в защитени територии“, прозвуча гражданската позиция на Коалиция „Да остане природа в България“, изразена чрез Екатерина Раковска от WWF- България.
„В началото на 20-ти век държавата започва да отчуждава всички вещни права на частни лица и общини върху най-ценните държавни имоти и да ги обявява за строго охранителни периметри и защитени територии впоследствие. За парк "Витоша" това се случва през периода 1927 – 1941 г., когато държавата отчуждава над 10 000 декара във високата част на планината и обявява там първия защитен парк на Балканите.
Днес, 85 години по-късно, с изменението на Закона за горите започва обратния процес – държавата продава вечни права на строеж, за ползване или сервитути в природния парк "Витоша". Този законопроект дава възможност и да започне застрояването на парка, доколкото настоящият план за управление забранява всяко строителство, свързано с промяна предназначението на горите.
"С прилагането на новия закон от ски-лифтове, голф игрища и басейни до ресторанти и магазини ще може да се застроява без да се наруши плана за управление на парка“, обяви констацията на природозащитниците и гражданските групи у нас Екатерина Раковска.
Еколозите настояват строителството на нови курорти да се разрешава само след областен план за развитие на горите или Общ устройствен план, за да не се допусне презастрояването им по подобие на Черноморието. Те искат ползването на горската държавна собственост да се заплаща, включително за заградените ловни територии, както и да не се въвеждат мерки, които поощряват изсичането на горите.
