За бюджетна рамка на заложените цели настоява д-р Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена
Заложени цели, а бюджети?
Мерките за развитие на биоземеделието, които ще залегнат в Националния стратегически план на България, ще бъдат обсъдени със заинтересованите страни, заяви Антоан Чаракчиев, директор на Дирекция „Биологично производство“ в МЗХГ по време на уебинара „Био-то във фокуса на новата ОСП“, организиран от АГРО ТВ по проект „ОСП – научи повече“, съфинансиран от програмата IMCAP на ЕС.
Стоилко Апостолов, управител на фондация Биоселена, изрази опасения, че на този етап не се говори за бюджети, а целите трябва да бъдат подплатени със съответните средства.
„Нямаме време, мерките трябва да бъдат разписани със съответните бюджети, за да могат да бъдат променяни, ако се наложи“, посочи Веселина Ралчева, член на УС на Българска Асоциация Биопродукти. Тя изрази опасения, че при предишния програмен период залагането на бюджетите е направено в последния момент, като биопроизводителите са предупреждавали, че парите ще стигнат само за две години.
Реалистичните цели на България са достигане минимум 10% биоплощи до 2030 г. заяви Антоан Чаракчиев.
„Ако искаме да ги постигнем, ще ни трябват 480 млн. евро, като тази сума е изчислена на база на сегашните нива на подпомагане“, репликира Стоилко Апостолов. „За мен е важно да се насочат пари и към преработвателите, посочи Антоан Чаракчиев - за да задържим добавената стойност в България.
Био-то – качество и отговорност
За първи път през тази година се отбеляза Европейски ден на биоземеделието - 23 септември, което е голяма крачка напред и подкрепа за биопроизводството.
Био-то е най-високата квалификация за качество на храната, категоричен е Чаракчиев, а Веселина Ралчева допълни, че благодарение на него се опазва околната среда, биоразнообразието, почвите и то дава работа на много хора в селските райони. Зад биопродукта стоят много публични ползи.
Заразяващи примери дадоха вдъхновяващи биопроизводители, които са герои в най-новото предаване на АГРО ТВ „Био-то: Можем ли повече“, за които биоземеделието е кауза и начин на живот. За тях субсидиите не са водещата мотивация да се занимават с биоземеделие, а по-скоро на първо място е желанието им да се хранят с чиста храна и да опазват околната среда. Другата причина е, че през последните години пазарът у нас започва да се развива и търсенето на биопродукти нараства.
Как да свалим цената?
Цената на биопродуктите лимитира броя на потребителите. Биохраните се купуват в големите градове, където живеят хора с по-добри доходи. От 30 процента до 3 пъти може да е по-висока цената на биопродуктите, уточни Стоилко Апостолов.
Как биохраните да станат по-достъпни – с по-голямо потребление, отговори Чаракчиев. „Трябва да имаме обеми“, а Стоилко Апостолов препоръча да се скъсят веригите и да се елиминират прекупвачите. Другият голям проблем са ниските добиви в сравнение с другите страни. Тоест, трябва ни технология, категоричен е Апостолов.
Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, потвърди, че през последните години търсенето на биохрани нараства и големите хипермаркети имат специални биозони. Стремежът е да се работи с все повече български производители, но остава проблемът с недостига на български биопродукти.
Магдалена Малеева сподели, че на пазара в България трудно намира разнообразие от сезонни биоплодове и биозеленчуци. Докато в чужбина биопродуктите могат да бъдат закупени дори и в най-обикновени магазини.
Ще помогне ли държавата?
Участниците в уебинара се обединиха около тезата, че задължително трябва да бъде инициирана рекламна кампания за биопроизводството, насочена както към земеделците, така и към потребителите. А знанията за био-то трябва да се дават още в училище, посочи Цветан Цеков, дългогодишен биопроизводител. Той изтъкна като много положителна тенденция, че биопродуктите вече са включени в схемата „Училищен плод“, но препоръча доставките да бъдат увеличени. И паралелно да има информационна кампания сред децата – да научат какво е биопродукт, как е произведен и с какво е полезен. По време на уебинара водещата Валентина Спасова припомни, че една от дейностите на проекта, изпълняван от АГРО ТВ, е именно такава. В 10 български училища бяха доставени 10 информационни ролбанера за ползите от биохраните.
Биопроизводителите многократно са настоявали биопродуктите да бъдат част от държавната политика по отношение на общественото хранене, като се започне от детските градини и училищата. Трябва да се наблегне на увеличаване на родното производство, да има количества на пазара, защото в момента те не достигат. „Ако не можем да захраним всички детски градини в страната с биопродукти, можем да започнем пилотно с няколко общини“, предложи Стоилко Апостолов. За пример той даде Франция, която за последните 4-5 години е постигнала огромен напредък в биопроизводството заради това, че биохраните са включени в общественото хранене. В страната работят 60 000 биопроизводители към момента.
Как ще ги стигнем австрийците?
По време на уебинара беше представен анализ какви са нивата на развитие на биоземеделие у нас и в останалите европейски държави. Средно за ЕС сертифицираните биоплощи са 7,92%.
Отличник в Европа по дял на биосертифицираните площи е Австрия с 25,33%. Там биопроизводителите са над 26 000.
След Австрия се нареждат Естония, Швеция, Италия, Чехия, Латвия, Финландия, Гърция, Дания. В дъното на класацията са Ирландия и Малта. В България през 2020 г. биосертифицираните площи са 116 252 ха или делът им е 2,34%, а 5844 са сертифицираните оператори.
България изостава, но дали това е повод за отчаяние?
Точно на обратното мнение е Едуардо Куоко, изпълнителен директор на IFOAM за Европа.
„Имате голямо поле за изява и подобрение. Има големи възможности за развитие на биологичните фермери в България. ЕК постави биоземеделието в центъра на своите бъдещи политики и постави за цел постигането на 25% биоплощи до 2030 г. Но това е подкрепено с екшън план, чрез който ще се предоставят ресурси за подкрепа на фермерите да преминат към биоземеделие. Вярваме, че страни като България имат голям потенциал точно в този процес. Тези фермери ще бъдат подкрепени от ОСП, която сега е в ръцете на националните правителства.“
Коопериране и знания
Нашите биопроизводители са много раздробени, посочи Чаракчиев. Според него, за да имаме устойчиво развитие, трябва да стимулираме малките да се кооперират, да им дадем правилните инструменти. За да може тяхната продукция да стига до по-широк пазар.
Друг важен въпрос е обучението на фермерите.
„Ние се учим един от друг – новите производители няма към кого да се обърнат. Необходима е мащабна информационна и научна кампания, която да подпомогне развитието на сектора - от производството, до крайния потребител“, посочи Ралчева. Трябва да има демо ферми, водещи ферми, които да предават знания и опит, смята Стоилко Апостолов.
Бъдещето е на младите
Все повече млади хора се насочват към биоземеделието. Те изоставят градския начин на живот и отиват на село, където произвеждат чиста храна. „Ние трябва да направим всичко възможно да ги задържим в сектора и да се опитаме да привлечем още такива смелчаци“, каза Ралчева. Доц. д-р Анна Карова от Аграрния университет посочи, че обучението по биоземеделие и агроекология е залегнало във всички аграрни специалности и младите студенти проявяват жив интерес към него. Цветан Цеков съветва прохождащите биофермери да не се страхуват. Да се допитват. Да търсят технологии. Да се учат от опита от успешните производители. Да се обединяват.
Новото законодателство – какви предизвикателства поставя?
От началото на 2022 г. влиза в сила новото законодателство за биоземеделие, което не се различава съществено от предишното, но има някои промени, които ще утежнят работата на сектора. Вместо предишните два регламента сега ще бъдат 20, посочи Стоилко Апостолов. Важна промяна е, че на всяка държава членка се дава правото сама да определя как да тълкува нивото на пестицидни остатъци в биохраните, които са стотици пъти по-ниски в сравнение с конвенционалните. Контролът ще бъде по-засилен и ще се прилагат повече правила, като облекчаващото обстоятелство е, че ако не бъдат открити нарушения няколко поредни години, то проверките могат да бъдат разредени, въпреки че документалните проверки остават всяка година.
