Засега само Хърватска, Дания, Унгария и Люксембург планират достатъчно средства за подкрепа на биоземеделието
Три държави членки планират да заложат специфични екосхеми за биоземеделците – това са Дания, Италия и Полша.
9 държави планират да направят екосхеми, достъпни и за биофермерите – Белгия, България, Хърватска, Финландия, Франция, Унгария, Португалия, Нидерландия и Испания.
Това се посочва в изследване, направено от IFOAM Organic Europe. В него се коментира още, че Германия и Люксембург обаче не планират екосхеми, приемливи за биопроизводителите заради опасения от двойно финансиране.
Австрия е заложила 30 процента биоплощи до 2030 г., като е решила да слее мерките за опазване на биоразнообразието и биоземеделието, което ще доведе до намаляване на основното плащане за биопрактики.
Франция иска да постигне 18 процента до 2030 г. Страната обаче оттегля подкрепата си за развитие на биоземеделието по Втори стълб, което значително ще намали субсидиите за биофермерите. Чрез екосхема биопроизводителите ще получават същите плащания, каквито са предвидени за дейности с висока природна стойност, които обаче доставят по-малки ползи за околната среда отколкото биоземеделието.
Германия си поставя за цел 20%, но фермерите са под риск да загубят до 80 евро на хектар в сравнение със сегашни нива на плащания поради опасенията да не получат двойно финансиране по екосхемите по Първи стълб и интервенциите по Втори стълб. Затова за преминаването към биоземеделие и за развитието му Германия ще предвижда подкрепа само по Втори стълб. Приблизително 50 млн. евро годишно ще бъдат необходими за постигане на 20% биоплощи, което означава двойно в сравнение със сегашните нива на плащания.
Литва си поставя за цел 13% биоплощи до 2027 г., но все още в нейния драфт на Националния стратегически план няма заложени бюджети.
Люксембург, която към момента има 5%, си поставя 20 % до 2025 г., но заложеният бюджет е недостатъчен да изпълни тази цел, смятат от IFOAM Organic Europe.
Нидерландия е една от двете страни, която не предвижда подкрепа за биологично земеделие, нито пък подкрепа за преминаване към него и страната дори не е заложила цел за увеличаване на биоплощите до 2030 г. в своя драфт. Единственият положителен аспект е, че нидерландските биофермери автоматично ще получават най-големите суми по екосхемите.
Ситуацията в Испания е критична, защото не е сигурно каква ще е подкрепата за биофермерите, които ще имат достъп само до една екосхема.
Италия иска да постигне 25 % до 2027 г. Специфична екосхема ще бъде предназначена за италианските биофермери, но все още не е уточнен бюджет.
В Полша все още има неясноти за подкрепата, която ще бъде предвидена за биоземеделието. Страната тръгва от ниво 3.4%, като идеята е да достигне 7%, но се споменава, че едва 3.52% от площите ще могат да получават плащания за биоземеделие. Белгия /регион Валония/ има ясна амбиция да удвои своите биоплощи и те да стигнат 30% до 2030 г.
Хърватска също иска да удвои площите си, достигайки 15%, като е представила ясен и задоволителен бюджет.
Дания иска 20% биоплощи и предвижда реалистичен бюджет за това. Тя също предлага специфична екосхема за биофермерите.
Унгария си е поставила за цел 10% до 2027 г., със силни стимули за биофермерите, като планира плащанията за тях да нараснат до 74% средно в периода 2022-2024.
Швеция, като една от водещите към момента страни в биоземеделието, планира да достигне 30% биоплощи до 2030 г. и 60% дял от биопродуктите в общественото хранене.
Изглежда, че от изследваните 19 държави засега само Хърватска, Дания, Унгария и Люксембург са предвидили достатъчно средства за подкрепа на биоземеделието, за да достигнат целите, заложените в техните драфтове на НСП.
Франция, Полша, Германия, Литва, Испания и др. планират твърде ниски бюджети за подкрепа на биоземеделието в новата ОСП.
По данни на МЗХГ у нас ще се планира биоплощите да достигнат поне до 10%, като сегашното ниво е 2,34%.
Все още няма информация какви средства ще бъдат предвидени.
