Земеделието рязко трябва да се промени
В условията на кризи от всякакъв характер, Зелената сделка изглежда непостижима като цел. В много европейски държави и политици, и фермери надигат глас и искат тя да бъде отложена. И е твърде възможно това да се случи. Което не отменя големия и важен въпрос – ако продължим да правим земеделие по досегашния начин, какво бъдеще ни очаква?
В България от години има оформени аграрни общества, които са посветени на каузата на екологичното, опазващо природата и околната среда селско стопанство. Такива са биопроизовдителите и нотилърите. Нещо повече – в новата ОСП на тези полезни практики се дава зелена светлина. Какви са гледните точки у нас?
Мисли глобално, не локално
Петя Иванова, почетен член на Асоциацията на българските Но-тилъри, от осем години изучава регенеративното земеделие. „Изключително се радвам, че в България консервационното и регенеративното земеделие се движи към едни значими нива, а нашите фермери са толкова мотивирани да го прилагат“, отбелязва тя.
Управителят на фондация „Биоселена“ Стоилко Апостолов от години се бори за каузата на биологичното производство у нас.
„На света винаги е хубаво да се гледа малко по-отвисоко – глобално, а не локално. Ако гледаме само войната в Украйна или само инфлацията, не виждаме твърде надалече. За мен по-голям проблем е сушата – ако продължим да правим земеделие по същия начин, както през 70-те години на миналия век, след 10 години няма да има вода за пиене“, категоричен е Стоилко Апостолов. Той припомня невижданата суша по река Дунав, както и френската река Лоара. „Климатичните промени ще докарат на света много по-големи кризи, отколкото локалните проблеми“, смята той.
За да бъдат постигнати високите цели на Зелената сделка, трябва да се мисли в една посока – през следващите 10-20-30 години земеделието рязко трябва да се промени. Затова към Националния стратегически план ще действа Национален план за развитие на биологичното производство до 2030 година. Някои конкретни параметри в него вече са ясни: чрез т. нар. Зелени обществени поръчки, биологично произведените в страната плодове, зеленчуци и млечни продукти трябва да стигнат до децата в детските градини и до учениците – през схемите „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. За това, разбира се, са нужни средства. Сектор „Био“ предлага бюджетите за хранене в детските градини и в училищата да бъдат завишени с 30%. Това ще позволи зелените обществени поръчки да се случат реално. Повече участия в международни и национални изложения, информационна кампания за ползите от биологично произведената храна – всичко това работи в подкрепа на сектора.
Всяка страна членка има право на свобода по отношение на своя стратегически план, чрез който ще прилага новата ОСП – според т. нар. принцип на субсидиарност. Новото европейско законодателство по отношение на био-то вече е в сила. Българските производители обаче трябва да защитят пред Брюксел начина и методологията, по които ще се подпомага сектора през интервенциите в Националния стратегически план. И ако този хоризонт е къс, защото обхваща едва няколко години напред във времето, то глобалните климатични кризи искат по-радикални действия.
„Не можем да решаваме големите проблеми с моментни решения. Защото конфликтът за водата ще става все по-голям. Не може да приемаме за нормална картината, в която фермер, който е в модерната и климатично изолирана от жегата кабина, спокойно извършва дълбока оран и преобръща почвата. Това е безумие. Не може да продължава безконтролното поливане на огромни по обем земеделски площи, а хората да нямат вода за пиене. Не може да нехаем каква земя ще оставим на своите деца и внуци. Едно от решенията е биоземеделието. Друго решение е консервационното и регенеративното земеделие“, казва Стоилко Апостолов. И припомня, че Зелената сделка всъщност е отговор на индустриалния тип земеделие. „Не само, че не съм съгласен с онези, които критикуват Зелената сделка, но смятам, че тя трябва да стане дори още по-амбициозна. Ако не искаме след 10 години да сме в трагично положение“, обобщава управителят на фондация „Биоселена“.
Почвата – ключът към промяната в земеделието
Почвата – това е алфата и омегата на всяко земеделие. Интензивното я изтощава. Консервационното и регенеративното – съхранява и възражда.
Обединена Европа подготви и прие специална Европейска стратегия за почвите – за да се погрижи за зеленото бъдеще на планетата. Но-тилърите са едни от най-ревностните пазители на почвата.
„Регенеративното земеделие е висш пилотаж. Ако консервационното земеделие е една основа, която да спре разрушенията, които причинява конвенционалното земеделие, то регенеративното е онази бърза програма, с която да възстановим почвеното плодородие и биоразнообразие“, обяснява Петя Иванова. Тенденцията към потребяване на храна от суровини, отглеждани по технологията Но-тил, е налице. В САЩ вече има въведен стандарт за регенеративна храна, произведена от суровини, които са отглеждани по технологията No-till. Големи компании вече проявяват интерес към този тип суровини, защото потребителите все по-често се замислят какво слагат на масата. В този смисъл Зелената сделка е не просто кауза възможна, а кауза задължителна. В това е нейната дълбока философия – да правим такова земеделие днес, което да съхрани природните ресурси на планетата – за утрешния ден.
Автор: Анета Божидарова
