Търговски войни и държавни субсидии променят традиционните вериги на доставка и водят до фрагментирана продоволствена система
Определят ли търсенето и предлагането цените на зърното, соята, месото и млякото? Според анализ на голяма нидерландска банка този принцип вече не е актуален, а догодина пазарите ще се влияят от други фактори.
Експертите изтъкват, че на мястото на търсене и предлагане застават геополитическите конфликти, които в бъдеще ще определят цените. Днес светът е разделен на две сфери на влияние – Съединените щати и Китай. А износът на аграрни стоки се превръща в инструмент за политически натиск. Търговски войни и държавни субсидии променят традиционните вериги на доставка и водят до фрагментирана продоволствена система.
Ходовете на двата гиганта – Вашингтон и Пекин – са непредвидими и понякога изглеждат като част от изтънчен план, а друг път са напълно хаотични, посочват анализаторите. В тази борба за власт влизат и войните като тези в Украйна и Близкия Изток, както и икономически мерки като мита, субсидии и ограничения за износ.
За разлика от 2018 година, когато Китай и САЩ спореха за соя, днес на карта са заложени много повече неща – редкоземни елементи, полупроводници и микрочипове, изкуствен интелект и защитата на интелектуалната собственост. Сегашният конфликт между двете страни вече не се води толкова от митническите ставки, а се превръща във война на субсидиите, заместващи все повече и повече държавни програми за подкрепа на фермерите. В това число влизат директни плащания, помощи за складиране, политиката за биогоривата и налагането на минимални цени. Всичко това изкуствено ограничава ръста на цените и пречи на адекватни пазарни реакции.
Няколко примера: В САЩ Тръмп вдига субсидиите за фермерите, Бразилия засилва производството на етанол, Аржентина сваля износните данъци за аграрни продукти, а Европейският съюз, Индия и Китай поощряват аграрните си сектори с големи суми.
На този фон експертите очакват цените да бъдат нестабилни, а субсидиите да продължават да растат.
