Ниските доходи у нас принуждават мнозина да правят компромис между качество и цена
Според неотдавнашно проучване на Евробарометър, повечето европейци се доверяват на националните агенции и Европейския орган за безопасност на храните като източници на информация за възможните рискове, свързани с храните. Освен това, по-малко от половината анкетирани (44%) посочват такива проблеми при избора на храна – като търсене на достъпни цени. Още по-малко са тези, които са обезпокоени за безопасността на това, което консумират – едва 37%, или пък от проблеми, свързани с хранителната стойност, калориите и хранителни вещества – само 23%.
Какво е положението у нас?
Дали 20 години ментета стигат? И има ли вече българинът потребителска култура? Дали пазарува с по-голяма увереност, че купува действително това, което би трябвало да е според написаното на етикета? Като че ли се намират основания за оптимизъм, че нещата бавно, но сигурно се променят. Например ентусиазмът, с който беше посрещнат новия стандарт „Стара планина“. Или пък интересът у потребителите към държавния стандарт за киселото мляко. След промените в края на 80-те у нас мнозина си мислеха, че пазарът ще може да се саморегулира и че това ще е достатъчно, за да гарантира предлагането на все по-качествени стоки. Но, уви, нещата се оказаха други. От една страна – стремежът на производители и търговци към бързи печалби с минимум инвестиции, а от друга – все по-обедняващият потребител доведоха дотам, че сиренето и киселото мляко започнаха да се правят от сухо мляко и палмово масло, а колбасите се пълнеха с месо от незнайно какви видове животни и техните субпродукти, които постепенно започнаха да се изместват от соята. Не по-розово беше и положението при алкохола – отравянията с фалшиви концентрати, произведени в неизвестно кое мазе, като че ли спряха да правят впечатление, а опитите на това да се сложи край все си оставаха само в сферата на добрите пожелания. Прочее, не само алкохолът, но и храните с изтекъл срок на годност, но пакетирани наново и с нова дата върху етикета също създаваха сериозни проблеми на купувача, имал нещастието да им се довери. И още, и още… И всичко това си оставаше само в сферата на коментарите и възмущението. Носталгия по вкуса „от едно време“, „благословии“ по адрес на всички – като се почне от производителя и търговеца, и се стигне до управляващите и криво разбраната демокрация.
Свикнахме, в крайна сметка, да ни заливат с боклуци и да купуваме, без много-много да се замисляме какво точно консумираме. Щото си знаем, че и да се замисляме, полза няма. Та синдромът на щрауса се превърна в истинска епидемия. И така – години наред.
Променило ли се е обаче днес мисленето на нашего брата купувача? Как избира какво да напазарува? Това беше запитването ни в традиционната седмична анкета на agro.bg. Убедително мнозинство – 69 на сто от гласувалите до 6-ти декември, отговарят, че качеството за тях е на първо място; внимателно четат етикетите, за да се информират за произхода, съставките, срока на годност и пр. 23% обаче са принудени да се съобразяавт на първо място с изтънелия си бюджет. И едва 8 на сто просто купуват „на юнашко доверие“ това, което им внушават рекламите. Очевидно е, че вече българският потребител вече вярва повече на надписите върху опаковката, може би и заради все по-засилващия се контрол. Дори си мисля, че скандалът, разтърсил „Стара планина“, имаше и положителна страна: доказа, че контролните органи у нас не спят. А от друга страна – след като независимите експертизи в Германия оневиниха уличените фирми, това пък засвидетелства, че производителите не биха рискували реномето си (а оттам и целия си бизнеса) с евтини номера.
По всичко личи, че промените бавно, но сигурно настъпват. Безспорно, полъх на оптимизъм идва и от задаващата се на хоризонта Агенция по безопасност на храните, която започва работа от следващата година. Както вече е известно, тя ще контролира продуктите по цялата верига – от производителя до щанда. Вместо сегашните 4 институции, които си поделят отговорността, контролът ще е единен и, логично – много по-стриктен. Остава да почакаме и да видим какво ще се случи в действителност и дано очакванията ни да не са напразни. Защото българският потребител заслужава много повече…
Коментар на Светослав Динков
