Еврозоната, пазарите и фермерите: икономически рискове и възможности
Новите рискове пред агробизнеса
Климатичните промени и пазарните флуктуации отдавна са част от ежедневието на земеделските производители, но днес към тях се добавят нови предизвикателства – геополитическото напрежение, войната в Украйна, последиците от пандемията и търговската политика на САЩ спрямо Европейския съюз.
Не бива да се подценява и рисковият ефект на дигитализацията и Зелената сделка, които макар и насочени към устойчивост, могат да увеличат производствените разходи и да намалят доходите на фермерите, заяви проф. Светлана Александрова, от катедра „Международни икономически отношения и бизнес“ – УНСС.
Българското земеделие – либерален пазар без обща стратегия
Пазарът у нас е либерален – държавата не може да определя кой къде ще изнася или внася, но липсва цялостна търговска стратегия за позициониране на българското земеделие на международните пазари.
Според експерта е необходим по-задълбочен анализ на конкурентоспособността на страната – какво произвеждаме, къде имаме предимства и кои са пазарните ниши, които България може да заеме.
Държавната подкрепа може да бъде насочена към интернационализация на преработвателната индустрия, където имаме потенциал в рамките на ЕС.
Необходимо е и по-добро познаване на международните пазари, актуализирани маркетингови стратегии и експертна помощ от академичните среди, препоръчва проф. Александрова.
Сдружаването – ключ към конкурентоспособност
Една от слабите страни на сектора остава липсата на сдружаване.
„Когато фермерите не се кооперират, те са по-уязвими към пазарните рискове“, коментира тя. Сдружаването носи двойна полза – по-добро позициониране на пазара и намаляване на риска от прекъсване на късите вериги за доставки.
За съжаление, у нас кооперативите все още се възприемат като остаряло понятие, докато в страни като Холандия, Франция и Германия именно кооперациите са гръбнакът на успешното земеделие.
Еврозоната – риск или възможност?
„България на практика отдавна е във валутен борд и реално – в Еврозоната“, коментира проф. Александрова. По думите й повечето депозити са в евро, курсът е фиксиран и след 1 януари няма да има промяна – просто сметките ще бъдат в евро, а не в левове.
Истинският риск идва от преждевременното повишаване на цените от страна на търговците, което изисква активна намеса и контрол от държавата.
Как се създава добавена стойност в агробизнеса
Добавената стойност в земеделието се постига чрез добро управление, познаване на пазарите и ориентирано към търсенето производство.
Не по-малко важни са маркетинговата стратегия и популяризирането на продуктите – както на българския, така и на чуждите пазари.
Колкото повече България изнася преработени продукти с висока стойност, толкова по-устойчив ще бъде аграрният сектор.
