Една трета от нашите фирми в хранително-вкусовата промишленост не искат да участват в европейските пазари
Една трета от българските фирми в хранително-вкусовата промишленост не искат да участват в европейските пазари. Това каза д-р Желю Владимиров на публичното представяне на резултатите от изследване за внедряване на европейските стандарти за качество и безопасност на храните в България, проведено съвместно от учени от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и университета “Нюшател” в Швейцария, предаде Агенция “Фокус” . Владимиров каза още, че според SWAT-анализа едва 60% от българските фирми успяват да се реализират на хранителните пазари в Европа. Той каза, че това са фирми, които са въвели стандартизация на качеството и системата HACCP - система за анализ на потенциални опасности и контрол върху критичните точки. Според данните от анализа ефектът от въвеждането на тази система е не само подобряването на качеството и безопасността на хранителните продукти на пазара, но и увеличаването на броя на заетите с производството на храни хора. Тази система е била внедрена в 81% от фирмите производителки в хранително-вкусовата промишленост и 56 % от търговските вериги. Въз основа на този анализ са представени и проблемите пред хранителните вериги. В България има твърде много дребни производители, които не могат да осигурят качествени суровини. Освен това безопасността на българския потребител не се оказва приоритет за тях, тъй като те не могат да представят документ за произхода и качеството на продуктите, които предлагат. По отношение на износа на хранителни продукти Владимиров каза, че най-добре се справят производителите на зеленчукови и плодови консерви - 53 % от тях успяват да се реализират на европейските пазари. Все още проблем за износа са ниските субсидии, които получават производителите в България. Въз основа на тези данни са групирани три вида фирми. Първата група съставляват 2/3 от производителите - тези, които реално се включват в европейския пазар. Втората група се състои от фирми, които се чувстват заплашени от европейското членство и европейските международни стандарти за качество. Третата група е на фирми, които не желаят да участват в европейския пазар. Владимиров каза още, че основните проблеми, които стоят пред българските производители са екологията и третирането на отпадъците от производството, както и обучението на персонала.
