Тези дни се задава голямата дилема за родните зърнопроизводители. Някои автори я наричат с по-силни изрази, но нека не сме толкова крайни. Вече стана ясно, че се очертава да бъде прибрана една от най-добрите реколти през последните 15 години. За област Монтана обаче прогнозите не са толкова оптимистични.
Според резултатите от обследването на есенните посеви от Областната служба за съвети в земеделието средният добив от декар се прогнозира на около 290 кг от декар. Това не е никак впечатляващо, но е по-добре от миналогодишната реколта. Повече са и декарите, засети с есенни житни култури. В същото време надвисва реалната заплаха от ниско качество на зърното поради непрекъснатите валежи. Фермерите и кооперациите се надяват на цена над 200 лева за тон пшеница без ДДС, търговците обаче теглят чертата надолу около стотина лева за тон без данък. И така ще бъде, ако пшеницата покълне на клас неприбрана.
В началото на седмицата самият министър на земеделието и горите Мехмед Дикме каза при откриването на жътвата в Димитровградско, че държавата не може да определя цени на зърното и че това ще направи пазарът. Както той се изрази в централните новини по Националната телевизия, в страните от Европейския съюз в момента действа интервенционна цена за полските култури, която е около 200 лева за тон. А това с други думи означава, че ако и у нас имаше правителствена интервенционна агенция, то и тя щеше да изкупува пшеницата на цена около 200 лева за тон без ДДС.Регулатор на цените на зърното донякъде може да бъде износът, казват експертите. Но след обещанието на министър Дикме да освободи износът от вчера, 30 юни, нищо повече не се чу. А това налива вода в мелницата на прекупвачите. И зърнопроизводителите се чудят - дали отново ще останат с излъгани надежди. Време е да бъде изготвен официален представителен документ, който да разрешава износът на зърно. Положението на тези, които ни хранят, го изисква./mont-press.com
