ИПИ: Цените на селскостопанските стоки ще се запазят на същите или под тези нива
Ако през 2014 г. не се случат природни катаклизми – суша или наводнения, реколтата от основните зърнени и маслодайни култури ще е още по-богата и от рекордната 2013 г. Същевременно цените на селскостопанските стоки ще се запазят на същите или под тези нива. Това е преобладаващото мнение сред пазарните анализатори за новата земеделска година, гласи последният анализ на пазара за зърно на Института за пазарна икономика (ИПИ). Данните в него са на Международната организация по прехраната (ФАО) на ООН, пише econ.bg.
Площите със зърно нарастват още повече
За първи път от 2006 г. насам производството на пшеница изпревари търсенето. Според експертите това е сериозен сигнал за овладяване дисбаланса между търсене и предлагане и за възстановяване на световните зърнени запаси. Импулс за увеличение на площите с пшеница е по-високата й рентабилност спрямо алтернативни култури и прогнозите за относително добри агрометеорологични условия през 2014 г.
Въпреки проблемите с есенната кампания в Русия „International Grain Council“ очаква компенсиращо увеличаване на площите с пшеница в ЕС и САЩ до 222,9 млн. хектара или с 3,1 млн. хектара повече от 2013 г. Това ще е едно от най-високите нива и близко до това от 2008 г., макар и под равнището от 1997 г. В САЩ площите с пшеница се очаква да нараснат с още 1,5 млн. хектара - до 19,8 млн. хектара. С 200 000 хектара повече ще са житните насаждения и Китай, която е най-големият консуматор на зърно в света.
Какво ще стане с цената на пшеницата?
Това, разбира се, съвсем не означава, че потенциалът за ръст в цената на пшеницата е изчерпан, коментират световните анализатори. Според тях динамиката в цената на житото до голяма степен ще зависи и от прогнозите за световния добив на царевица. На този етап обаче за основната есенна култура е твърде рано да се прогнозира, отбелязват от ИПИ. Въпреки това световните брокери вече се надпреварват да гадаят и в двете посоки. Според едни стойността на зърното ще се срине още повече, а според други - ще има ръст в цените от около 10%.
Икономисти припомнят, че за да поскъпне царевицата, първо трябва да намалее производството и второ – да е налице повишено търсене. При рекордно високите цени на царевицата от 2006 г. насам и въпреки тазгодишния спад, все още са налице достатъчно стимули за нейното производство. Има и липса на достатъчно добри алтернативи за значителна замяна на площите с други по-рентабилни култури. За климатичния фактор пък е твърде рано да се говори. Изводът е, че ако тази година не ни връхлети сериозна суша от мащаба на тази през 2012 г., няма сериозни основания да се очаква покачване на цената на зърното.
Ситуацията заслужава допълнително наблюдение и заради заявените намерения в САЩ и ЕС за ограничаване на производството на биогориво. Само от SocGen предупреждават, че има потенциал за поскъпване на биогоривото до 5 долара на бушел. Напрежение по отношение на търсенето на царевица все пак може да дойде от животновъдния сектор, който получи глътка въздух през 2013 г. и отчасти успя да се възстанови, се казва още в анализа.
Маслодайните култури леко ще поскъпнат
Производството на рапица в Европа все още изостава от търсенето. В това се крие известен потенциал за растеж на цената, казват още анализаторите. През новата година реколтата от рапица в ЕС се очаква да нарасне с 400 000 тона в сравнение с 2013 г. и да достигне 21,3 млн. тона, прогнозира Strategie Grains. Предвижданията за България са площите с тази маслодайна култура да се увеличат с 30% и реколтата да достигне 460 000 тона.
Strategie Grains прогнозира още понижено производство на слънчоглед в ЕС с около 500 000 тона - до 8,2 млн. 19% от тях се падат на България. Много е възможно този фактор и засиленото търсене да доведе до леко покачване на цената на слънчогледа през първите месеци на 2014 г. След това обаче пазарната стойност ще се успокои и вероятно ще се понижи в последните месеци на годината заради очакваните добри данни за масления комплекс в света.
Пазарни прогнози за януари
Цените на доставената пшеница с добри хлебопекарни качества от основните Черноморски пристанища през януари вървят с 10-15 долара за тон повече спрямо доставките през декември 2013 г., посочват от ИПИ. През декември хлебната пшеница със съдържание на протеин 11,5-12,5% се търгуваше от основните Черноморски пристанища пристанища на нива около 290 долара за тон без съществена разлика между нашите цени и на големите страни-износители на зърно в региона. Обявените FOB цени в дълбоките Черноморски пристанища в Русия и Украйна се движеха около 240-245 долара за тон. Според анализаторите не се очаква някакво раздвижване поне до средата на януари. Търсене за ечемик почти няма.
Експортните фирми в Русия и Украйна предлагаха през декември цена на тон царевица при доставка на пристанището в диапазона между 202 и 215 долара за тон. В същото време стойността и у нас се движеше между 220 и 225 долара за тон. Според анализаторите цената на царевицата е достигнала тавана и през януари е възможна корекция само надолу. Доказателство за това са и натрупаните значителни запаси от тази зърнена култура в пристанищата на Украйна.
Слънчогледът също продължава да е атрактивен, макар търсенето и при него вече да спада. За България обявените доставни FOB цени в средата на декември се движеха около 470 долара за тон слънчоглед, сочи анализът.
Украйна и Русия задържат търговията
Някои от експортните фирми и в момента изпитват трудности в набавянето на достатъчни количества хлебна пшеница за износ. Причината е, че производителите в Украйна и Русия продължават да задържат зърно в очакване на по-високи цени. Русия например за първите 10 месеца на 2013 г. е изнесла само 10,52 млн. тона пшеница, ечемик и лимец, което е с 26,4% по-малко количество спрямо същия период на предходната година. Същевременно с това вносът на пшеница в Черноморските страни-производители на зърно е нараснал близо 4 пъти спрямо 2012 г. - до 650 000 тона.
Очакват стагнация на пазара за земя
Успокояването на цените на храните в световен мащаб е на път да охлади и пазара на земя, става ясно още от анализа на института. Това важи и за България, където отрезвяването на пазара започна още през 2013 г. и много малки и средни инвеститори се отказаха от нивите, като ги препродадоха на загуба. От ИПИ са категорични, че отпадането на мораториума от 1 януари за покупка на земеделска земя от граждани на ЕС няма да даде тласък на пазара и да увеличи цените. Чужденците можеха да се сдобият със земя и преди, но като регистрирани у нас фирми. Въпреки това нямаше никакъв чуждестранен инвеститорски интерес към земеделски имоти в България.
Основни пречки пред поскъпването на българската земя си остават силната раздробеност на парцелите и липсата на хидромелиоративни съоръжения. Чуждите купувачи биха били и отблъснати и от идеята на правителството да създаде специална Агенция по земята и така държавата да се намесва на пазара, прогнозират от института. Агенцията ще контролира купуването на ниви от чужденци, покупката на малки парцели и приоритетното им продаване на български производители. Според експертите агенцията може да доведе до допълнително капсулиране на пазара и изкуствено задържане на ниски цени на земята. От това биха облагодетелствали крупните земевладелци-зърнопроизводители, смятат икономистите.
