Търсенето остава постоянно, но няма предлагане, защото липсват количества
На пазара в момента има дефицит на български ядки, разказа Добромир Фотев, собственик на една от големите български фирми в тази ниша. Той припомни, че това не се случва за първи път, а обяснението е, че родното производство не смогва да предложи достатъчно суровина. Така за поредна година се стига до ситуацията, в която не достигат наши орехи, бадеми и лешници, пише „АГРО УИКЕНД".
Фотев призна, че заради това фирмите, които се занимават с търговия на ядки не могат да си позволят да разчитат само на българските производители. Проблемът е, че те са много дребни и производството не е окрупнено, няма един сериозен лидер на пазара, който да движи нещата, всички са слаби, малки, всеки изкарва нещо и звъни по телефоните с молба да му бъде изкупено, разяснява тънкостите в бизнеса Фотев.
Той допълва, че осезаемо се чувства липсата на големите компании, които да застанат на пазара и да предложат гарантирани количества орехи. Така родните фирми са принудени да внасят от цял свят – Молдова, Украйна, Турция, Калифорния, Америка. Любопитното е, че българските фъстъци са по-скъпи от вносните. Цената може да варира между 5 и 20% отгоре за българската стока в зависимост от качеството.
От друга известна фирма за пакетирани ядки обясниха, че си обясняват липсата на български орехи със слабата реколта. Популярна компания в бранша, която през 2010 г. беше глобена за заблуждаваща реклама, допълни, че „не купува суровини, а внася произведени и пакетирани продукти“.
Припомняме, че преди три години от Комисията за защита на конкуренцията санкционираха фирмата след като установиха, че под мотото „От нашето по-хубаво няма» продават фъстъци, кашу, лешник, бадем и шам фъстък, които се доставят от Аржентина, Китай, Иран, Турция, Мозамбик и САЩ. Георги Василев, който отглежда 1 500 декара орехи по биологичен начин в село Асен и в село Голямо Дряново, също отдаде изчезването на българските ядки от пазара и скока в цените на слабата реколта от 2012 година.
„Имаше ранни пролетни студове и измръзвания. Търсенето остава постоянно, но няма предлагане, защото липсват количества“, коментира земеделецът. Той добави, че има още една причина, за да се стигне до тази ситуация – част от българските орехи се обработват и изнасят в чужбина, например – Австрия и Италия. Много по-любопитен казус е какъв е произходът на родните ядки, които се предлагат на пакетиращите компании.
„Българската ядка е много относително понятие. Има такава, която е от култивирани насаждения, но орехи се добиват и от много свободно растящи дървета в България, които се берат от роми. Третият интересен начин за сдобиване с ценната ядка са кражбите от градините. Всичко това излиза на пазара, абсолютно неконтролируемо“, разказа Василев.
Биоземеделецът обясни, че ако говорим за първо качество ядка, цените през 2012 година са били 12-13 лева до 14 максимум. Тази година са по-високи – 15-16 лева, а има дори 17 лева на места. Василев допълни, че качеството на българските орехи е доста добро, в сравнение със страните-конкуренти, от които се внасят ядки, като Украйна, например.
Стоян Велков, производител от село Листец, община Руен, обясни, че проблемът с недостига ще остане валиден още дълго време. Самият Велков отглежда бадеми с пари по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от ПРСР. Той е само един от многото земеделци, които са заложили на черупковите насаждения, защото търсенето е голямо. Проблемът е, че новите градини, които масово се създават сега в страната, ще започнат да плододават след няколко години.
Светлана Борделова от Панагюрище допълни, че градини с орехи ще продължат да се създават, не само заради засиленото търсене на ядки, но най-вече заради сравнително лесното отглеждане и устойчивостта на болести.
