Основен партньор на България с над 55% са страните от Европейския съюз
Според данни на Агенция "Митници" за 2003 година страната ни има приходи от износа на плодове в размер на 1.5 млн. щатски долара. Това е три пъти повече, отколкото приходите през 2002 година, когато сме изнесли плодове за едва 500 хиляди щатски долара.
За страна като нашата, която до голяма степен разчита на селскостопанското си производство, за да реализира валутни приходи и да осигури реален ръст на икономиката си, резултатите са направо трагични. Не се изпълняват дори предоставените ни след дълги преговори тарифни квоти за внос в ЕС на пресни и преработени плодове и зеленчуци или в няколко случая процентът на изпълнение е много нисък. Само квотата за замразени зеленчуци грах, фасул, аспержи, сладки пиперки и др., се изпълнява 100%, а за пресни сладки пиперки над 70%. За периода 1.07.2002 30.06.2003 г. изцяло неоползотворени са квотите за износ на тиквички, грозде, ябълки, круши, праскови и ягоди.
Това положение в родното селско стопанство не е от година-две, но нещата се задълбочават особено силно през последните три години.
През 2002 г. например са изнесени 6.5 хил. тона пресни плодове, което е с 13% по-малко спрямо предходната година. Най-конкурентоспособни на международните пазари тогава са били са дините, които заемат 46% от износа на пресни плодове. Изнесените ядкови плодове са 2.2 хил. тона, което е на равнището от предходната година. Орехите са най-конкурентни от черупковите плодове и формират 93% от общия износ на ядки. Износът на овощни плодове намалява до 711 тона, което е около два и половина пъти по-малко в сравнение с 2001 г.
Сливите и черешите са най-конкурентни и заемат около 80% от износа на овощни плодове. През 2002 г. са изнесени 373 тона сливи, включително трънки, което е около три пъти по-малко спрямо 2001 г. Най-голям относителен дял, заеман от пазарите в ЕС, е 75%, а от Швейцария 25%.
През 2002 г. е регистриран износ на 192 тона череши. Износът е намалял около два пъти в сравнение с 2001 година. През миналата година сме изнесли малко над 450 тона череши при добив от около 20 хиляди тона в страната.
Основните причини за неизпълнението или за ниската степен на изпълнение на квотите за преференциален износ на плодове в ЕС са отбелязвани многократно и се свеждат основно до намаленото производство и високата себестойност на продукцията. Според търговци повечето от нашите плодове и зеленчуци не отговарят на високите изисквания за качество, опаковка и маркировка, които са в сила в ЕС.
Малките градини и недостатъчният обем на произведените продукти водят до трудно окрупняване на партидите за износ. Въпреки многобройните опити да се въведе цялостна информационна система за селскостопанските производители все още е налице тотална неинформираност на българските производители и износители за предимствата на преференциалните мита в рамките на тарифната квота.
При това според експерти миналата година ще остане като една от най-добрите и през следващите две-три години можем да очакваме само намаляване на износа ни до нивата от 2002 година. Причините за това са добре известни продължаващото немарливо и престъпно стопанисване на все по-малкото останали площи, засети с овощни градини, от страна както на собствениците, получили земята си в реални граници, така и от страна на отделните кооперации.
През последните пет години около 35% от всички овощни градини в страната са подложени на сеч, тъй като без грижи дръвчетата изсъхват, клоните им се чупят при обиране на реколтата за по-лесно, а и местоположението на тези градини в близост до населените места означава по-малко път за отопляващите се с дърва през зимата. Новите насаждения, доколкото ги има, са направо незначителни за миналата година например финансирани по линия на Държавния фонд "Земеделие" са 137 декара с насаждения от череши.
Голяма вина за това състояние на овощните насаждения в страната носят чиновниците от Министерството на земеделието и горите и от ДФ "Земеделие", които, улисани да решават въпросите на тютюна и зърното, на практика оставиха без необходимото внимание и финансова подкрепа овощарите. А създаването на един декар градина не е нито евтино, нито пък се изплаща бързо, както зърното. Отпусканите средства не стигат за осигуряване на възпроизводство, не могат да заменят излизащите от активна беритба поради различни причини. Освен всичко друго пречките пред малцината, желаещи да се заемат с овощарство, се увеличават поради сериозните проблеми около липсата на окрупнени парцели земя (поне 40 50 декара), които са подходящи за това производство. Държавата поне засега се отказа от варианта да се опита да пооправи хаоса, който забърка с прословутото "връщане на земята в реални граници", като не предвижда внасяне на закон за комасацията в близко време в Народното събрание.
Така възстановяването на българските овощни масиви, с които някога страната ни заслужено се гордееше и имаше от тях значителни валутни приходи, е оставено на самотек. Положението обаче ще се усложни особено много след 2007 година, когато страната ни стане член на Европейския съюз. Тогава съгласно действащите Директиви на Европейската комисия създаването на нови градини ще бъде затруднено главно поради наличието на сериозна конкуренция в лицето на производители на плодове в страни като Испания, Португалия, Италия и Холандия.
Тази дейност не само няма да се поощрява финансово, но със сигурност ще бъде доста сериозно подценена при субсидирането дори на все още произвежданите количества плодове. Затова в оставащите две години и половина до 2007 г. или трябва да направим нещо по въпроса, или ще продължим да увеличаваме вноса на пресни плодове, за да задоволим нуждите на вътрешния ни пазар, и то с такива, които винаги сме произвеждали достатъчно./cash.bg
