1. Начало
  2. Новини
  3. Пазари
  4. Сегашният кабинет засрами този на Виденов с вноса

Сегашният кабинет засрами този на Виденов с вноса

Експерти твърдят, че държавата прави лоша услуга на зърнопроизводителите

 

Импортът прикрива лошото прогнозиране на зърнения баланс и далаверите с пшеницата от "Държавен резерв"
 
Регистриран е рекорден внос на хлебна пшеница и брашно за първите два месеца на 2004 г. от държавните органи. Заедно с вноса през декември количеството на пшеницата възлиза на 152 161 тона, а на брашното - 27 973 т.

Наблюдателите на пазара на пшеница и брашно твърдят, че цифрите не са случайни, а маркират тревожно явление, което датира от юли 2003 г. Зърнопроизводители и мелничари твърдят, че ако в предишни години България е била сред основните износители в региона на пшеница и брашно, през последните месеци сме принудени да разчитаме на вносни суровини със съмнителни качество и цени, които поставят на колене родните производители.

Според данни на митниците за периода от юли 2003 г. до края на февруари 2004 г. в страната са внесени 174 хил. т пшеница. Това е доказателство, че в този период страната ни се е намирала в реални условия на недостиг на хлебно зърно. А това опровергава изявленията на компетентни органи и лица от Министерството на земеделието и горите, фонд "Земеделие", парламентарната Комисия по земеделие и гори и др., че пшеницата в страната е достатъчна, че хамбарите и на "Държавен резерв" са пълни и не се очаква зърнена криза.

Експерти са категорични, че в България никога не се е внасяло толкова зърно от времето на кабинета "Виденов". Изчисленията на агенция "Митници" показват, че сегашният внос се е увеличил 28 пъти, което говори за липса на хлебно зърно или, опит за прикриване на кражби от държавните складове. За повишения интерес към вноса на брашно има логично обяснение - държавата въведе нулеви мита за периода 1 януари - 30 юни 2004 г. Хлебарите, особено тези, които не са свързани във верига със зърнопроизводители или мелничари, пресметнаха, че вносът за тях ще бъде много по-изгоден и отказаха да се пазарят с родните мелничари. И ако повишеният интерес към вносното брашно е мотивиран, то за импорта на пшеница все още няма разумно обяснение. Тезата се потвърждава и от цифрите, предоставени на членовете на Консултативния съвет по зърното - средните цени на вноса за януари и февруари т.г. са 331 лв. за тон и са на почти същото равнище както на вътрешния пазар. Какви са изводите?

Капацитетът на мелниците в България надхвърля значително потреблението на брашно в страната. Повечето от тях са още в сивия сектор и нямат друг начин за оцеляване освен да купуват вносно жито, да го преработват и да го продават на по-ниски цени от тези на конкурентите си, които работят "на светло". Другата група вносители на пшеница са големите мелници, които не са успели да се запасят със зърно и да работят до новата реколта. Тези мелничари използват периодите когато пшеницата на световните пазари е по-евтина, отколкото на вътрешния пазар, и внасят. Нерядко заобикалят закона, не плащат цялата стойност на митото за внос и на практика си набавят евтина суровина. Най-често осъществяват внос от съседни страни.

Трета група вносители са фирми, които са злоупотребили със зърно от държавния резерв, коментират запознати. През предходните две години доста бизнесмени успели да се уредят със статут на външни съхранители на зърно от "Държавен резерв", а някои от тях оперирали със запасите, предназначени за кризисно време. Покрай сигналите за лоша реколта, недостатъчно засети площи и скок на цените, се доказаха и спекулации с резерва.

Бе създадена временна парламентарна комисия за проверка състоянието на запасите. Спекулантите, които по традиция се ползват с подкрепата на министри, шефове на агенции и народни представители, се юрнаха да възстановят зърното, за да запазят гърбовете на благодетелите си. И те купуват пшеница без да се интересуват от цената. Вносът на пшеница и брашно изигра ролята си - пазарът се стабилизира, повишението на цените на хляба беше преустановено.

Експерти обаче твърдят, че държавата прави лоша услуга на зърнопроизводителите, които няма да разполагат с достатъчно средства, за да посрещнат разходите до прибиране на новата реколта. А изкуственото понижаване цената на хляба е бомба със закъснител. Защото желанието на държавните институции да изкарат на светло всички участници по веригата зърно-брашно-хляб и да прекратят далаверите със пшеница от държавния резерв и стоковия фонд минава през неизбежното повишение цената на хляба. До стигане на стойностите в страните от ЕС. Колкото по-рано у нас производители осъзнаят тази неизбежна реалност, толкова повече ще бъдат приходите за държавата и за селското стопанство. Иначе проблемите на аграрния сектор още дълго време ще бъдат в приоритетите на полицията, следствието, прокуратурата и съда./mont-press.com

 

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.