Вносни домати заляха сергиите

Тържищата са затрупани с турски краставици по 3 лв., македонски тиквички по 2,50 и салати по 80 ст.

 

След като от общо над 3000 тоталитарни оранжерии в страната останаха цифром и словом 3 демократични, печалната ни слава на "доматената република" от ония години е на път да се размие. Числата сочат символичен износ, а по сергиите за вътрешна употреба българските домати, като изключим трите летни месеца, са като едно време бананите. Пак тогава българинът се редеше за банани, сега той обикаля сергиите с въпроса "Български ли са доматите?". Човекът на сергията обикновено кима утвърдително, някои даже са изпреварили въпроса
с табела "Български домати" ама повечето послъгват. За разлика от вносните, които са завладели и сега, през февруари, щандовете на открито, българският домат си личи и от самолет. Месест е, сладък е, сочен е и най-важното - вкусен е. Не че сме доматени националисти, но само който не е ял червения зеленчук в чужбина, само той не е оценил превъзходството на родния домат. А не е и нужно да се ходи в чужбина - от години вече по българските сергии властва вносният домат. Прозрачен като малокръвен, той е хубав за снимка, но като го хапнеш, има вкус на нещо неопределено.

На пазарчето в "Младост 1" доматът по сергиите е с турски паспорт. Казват обаче, че повечето били без документи за самоличност, контрабандни. И най-важното - без платено мито. Ширят се на воля, защото няма с кого да делят мегдан - българските домати са само полски и затова сезонни, ще се явят
конкурентно най-рано през лятото. Всички сергии в завидно разбирателство продават вносните домати най-малко за 2,50, тук-таме има и по 3 лева. Обаче не се харчат особено. За причината може и да се спори.

Българинът си държи на българското и винаги го предпочита, но сега, при липсата на им, вносните не вървят просто защото са скъпи.
А пък и сезонът е такъв, че нашият човек все още си заляга над туршиите.
Най-голямата полза от вносния зеленчук е, че прати по дяволите сезонността на стоката. Подръка са ни целогодишно и по това наистина замязахме на европейците.

Макар и парникови по това време, няма ги вече (още) и българските краставици. Мил спомен. А иначе и тази стока е целогодишна и изцяло турска, чат-пат македонска.
В "Младост" краставиците в целофан са заковали на 3 лв. за килограм, но на Женския пазар може да се намерят и по 2.

Чуждоземски са и тиквичките - също по 2,50-3 лева, дълъг задграничен път са били още къдравите салатки по 60-80 ст.

На родна земя, но някак без самочувствие се гушат по сергиите българските зеленчуци. Самочувствието им откъм цените обаче никак не е лошо. Спанакът е по 2 лв. килото, пресният лук и пресният чесън - по 50-60 ст. връзката, копърът е по 30 ст., свежият магданоз - по 50, а репичките са по 60 стотинки.

В долния десен край на пазарчето се вижда единствената опашка. Чак опашка не, но 5-6 души си чакат чинно реда и леко проточват врат към продавача.

Оказва се, че тук, насред плодовете и заленчуците, се продава зазимена домашнопушена сланина. Двамата последни си споделят и си разменят съвети: че трябвало да се реже с много остър нож, за да са тънки парчетата; че "на този сланината му е много крехка", единият взимал за трети път оттук; че прасето е хранено добре, с разнообразна помия, и т. н.

Струва по 3,50 лв. килото. "Ама кой ти взема по кило, със сто грама можеш цял хляб да изядеш", предава опита си човекът от опашката. А за холестерола на тази възраст има желязна логика - "Дали ще е от холестерол или от нитрати - все едно". И може би е прав човекът./standartnews.com

AGRO.BG

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.