Как Емил Ковачев и Георги Златков от Сандански отглеждат близо 550 пчелни семейства
Регионът на Сандански е труден за пчеларстване. Двама приятели обаче – Емил Ковачев и Георги Златков повече от 10 години работят в неформален кооператив и отглеждат близо 550 пчелни семейства по биологичен начин. Реализират всичкия произведен мед. Какъв е ключът към този успех?
Съвсем в началото, заедно с Георги, взехме да отглеждаме по три пчелни семейства, чисто като хоби, разказва Емил Ковачев. Развихме ги до 10. Изключително интересно ми стана и реших първо аз да се хвърля в дълбокото. Направих 100 семейства. Той след една година също направи 100. Всеки имаше негов пчелин, но
бързо разбрахме, че ще работим по-лесно, ако се обединим
От една страна си помагаме, от друга - спестяваме доста разходи за техника. Този тип пчеларство – подвижното - изисква доста техника, а така не се налага да се наемат работници. Вместо да купуваме една скъпа центрофуга и всичко, което е нужно за пчеларството, си направихме един своеобразен кооператив и от тогава работим заедно. И така ще бъде и занапред.
В края на работния ден сядаме и коментираме кой какво е видял, разказва от своя страна Георги Златков. Разпределили сме си кошерите и всеки отваря своите. Имахме прецедент една година - от сините кошери извадихме 200 кг мед, а от жълтите кошери извадихме два тона мед. И тогава по пътя на сравнението и анализа, разбрахме къде ни е била грешката.
Единият пчелин е стационарен, а другия се мести в район с по-висока надморска височина, пояснява Емил Ковачев. Първата паша ни се води акациевата, но тя е много несигурна. На три, четири години се изважда хубав акациев мед, но само толкова. Втора паша ни е ливадната - има билки, има драка и това ни улеснява много. Самият мед има около 20-30 растения вътре. Преобладават мащерка, драка, акация, къпини.
Сезонът в региона на Сандански свършва около 10 юни
Тогава настъпва сушата. Температурите са много високи – стигат до 42 градуса. Тогава единият пчелин се мести на 1000 метра надморска височина, за да можем да имаме още една паша. Двамата за четири нощи принасяме пчелина в планината.
В планината вече вадим съвсем различен мед. Там има голямо разнообразие от билки. Медът е почти черен на цвят, след това вадим манов мед, който е доста по-екзотичен, ценен и по-лесно се продава.
Тъй като сме биологичен пчелин, самата философия на биологичното стопанство е по-различна. Първото и най-важно изискване е да бъде подменен восъкът. След го сменим, трябва да се третира с препарати, които са на билкова основа или на основата на органични киселини.
Относно подхранването, единственият вариант да се подхранват семействата, това е с биологична захар. За нас, а и за пчелите най-лесно е да ги подхранваме с техен собствен пчелен мед. Затова всяка година оставяме едно количество мед, който връщаме на пчелите и по този начин се справяме. За да не се налага да подхранваме, качваме пчелина в планината. Там пашата продължава до края на август.
Другото, което правим - малко преди края на пашата сваляме магазините и една част от последния мед влиза вътре в плодниците. По този начин избягваме подхранването. Питам двамата пчелари от Сандански как проверяват нивото на опаразитеност? С контролни листове, обяснява Георги Златков. Имаме чекмеджета, отдолу слагаме лист хартия, намазан с някаква мазнина и след това броим. И след като знаем обема на пчелите, така преценяваме дали сме си свършили работата. Нивото на смъртност в нашите два пчелина се движи между 3 и 5%.
Особености на развитие на пчелните семейства
При нас от средата на юли до около 10 септември няма никакво пило в кошерите, пояснява Емил Ковачев. Високата температура, ниската влажност на въздуха карат майките да спрат да снасят. Самата ни работа е насочена по-скоро в средата на септември. При нас пилото продължава до края на ноември, има майки които не спират да снасят. Когато нямаме пило, тогава е най-подходящият момент да третираме кошерите.
Самия обем на работа наложи да използваме изключително опростена технология. Първото и най-важно нещо е уеднаквяване на семействата. Всички да бъдат с млади майки, здравният статус да е един и същ. Задължително сменяме майките през година. По-младите майки, от една страна, снасят повече, а от друга са по-предвидими като поведение.
От първи юли до 30 август почти не излизат пчели от нашите кошери. При висока температура от близо 42 градуса, пчелите излизат сутрин около 5.30 и се прибират в 9 часа, вечер излизат точно преди мръкване – за около час.
Самите кошери са опростени, закопчалките са лесни и прости, за да можем бързо да транспортираме. Мрежестото дъно е добро решение за нас - дава ни добра вентилация. Контролната везна на пчелина ни дава постоянна и ежедневна информация за развитието на семействата. Везната се захранва със слънчеви батерии. Има един предавател и
на всеки 10 минути, получаваме данни през приложение на телефона
Контролната везна измерва теглото на пчелното семейство. Когато теглото на кошера сутрин падне с около 400 грама, това означава, че пчелите са излетели. Когато вечерта се приберат пчелите и теглото се е повишило с 200 грама, значи имаме малък приток на нектар, но когато се приберат вечер и в сравнение с предишната, например, теглото е ниско, значи са изяли от своите запаси. Тогава вече е нужно да се подхранват - за да можем да имитираме някакъв приток на нектар и за да не спираме развитието на пчелните майки.
В региона на Сандански пчеларите нямат проблем с нерегистрирани пчелни семейства. Въпреки това, Емил Ковачев е категоричен - самите пчелари трябва да разберат, че е по-добре да бъдат регистрирани, дори и да се случи нещо с техните семейства, има механизми, които компенсират загубите от смъртност. Членуването в местните дружества от друга страна спомага за организирането на планирано третиране срещу акара. По този начин всички пчелари помагат на себе си. Питам за пазара -
каква цена има биологичният мед в сравнение с конвенционалния?
За жалост не изкупуват нашия мед като биологичен, казва Георги. Наистина, дават ни малко по-голяма цена, но трудно се подготвя голяма партида мед, която да отговаря на едни и същи изисквания. Нашият мед отива за Белгия, за Италия и цената не е лоша. Но нека е ясно, че при нас добивът е доста по-малък - около 20 кг от пчелно семейство. Зареждаме и малки магазинчета, предпочитаме плавните, но сигурни продажби. Питам двамата пчелари – като теглят чертата, как излиза аритметиката? От две, три години сме стабилни, печалбата не е голяма, но е достатъчна, за да си изхранваме семействата, казва Георги Златков.
Защо БИО
Био-то е атестат за качество, категоричен е Емил Ковачев. Проверките са регулярни, няма как да си извън правилата и изискванията. Трябвало обаче да минат 10 години, за да могат двамата приятели - професионални пчелари да изградят име и собствен бранд на пчелния мед, който произвеждат по биологичен начин. Затова към днешна дата пчелни продукти на склад нямат. Зад този успех обаче стои усилен и постоянен труд.
Ден след ден трябва да вършиш цялата работа. Не можеш да оставиш за утре или за другата седмица, защото може да е безвъзвратно късно, обобщава Георги Златков. А Емил Ковачев е категоричен, че обемът на стопанството няма да бъде увеличаван. Защото това би означавало нова организация на работата, нова база, наемане на работна ръка. А доходите в момента са достатъчни, за да живее човек нормално.
И Георги, и Емил следят редовно предаването „Пчелините на България“. Харесва им, че във всеки брой се показват пчелари от различни краища на страната, различни технологии на отглеждане, включително и пчеларски инвентар. Така в едно от изданията видели машина, за която преди изобщо не знаели. И се снабдили веднага с нея, разбира се.
„Имаме наш колоритен колега, който казва, че за пчеларите има запазено място в Рая, защото няма Рай без мед“, шеговито изпращат екипа ни двамата професионални пчелари от Сандански. Някой съмнява ли се всъщност, че пчеларството е дело най-богоугодно? След гостуването при Георги и Емил сме сигурни, че в Рая наистина има запазено място за пчеларите.
Материалът подготви Анета Божидарова
