Когато трудът не стига: реалността в българското пчеларство
В края на април, седем години след последното ни посещение, отново се връщаме в село Меляне, Монтанско – в пчелина на Теодор Пушкаров. Пейзажът е същият: подреден, тих и прецизно поддържан. И както преди – 150 пчелни семейства, разположени върху около 10 декара внимателно организирана площ.
Теодор не оставя нищо на случайността. Още в началото той обяснява своята философия за броя на кошерите:
„Прецених, че броят на кошерите трябва да съответства на това, което мога сам да обработвам. Ако има кой да помага – добре, ще ми падне малко работа. Ако няма – пак трябва да се справя сам. В крайна сметка при 120 кошера, с по два магазина и половина, стават около 300 магазина. Трябва да ги извадим за 5–6 дни. Тежичко е.“
Работата в пчелина не познава пауза. В края на април е време за пролетните прегледи и разширяване на семействата. Теодор показва как внимателно пренарежда рамките: „Сега е пролетната работа – есента сме ги стеснявали, а сега ги разширяваме. Завъртаме рамките, за да не е пилото само отпред или само отзад. Подреждаме правилно кошера – мед, прашец, пило, пило и пак мед и прашец. Целта е семейството да се развива равномерно и да държи рамките изцяло запълнени с пило, без да се простудява.“
Още преди години Пушкаров засажда стотици медоносни дървета около пчелина. Районът е благодатен, но климатът става все по-непредвидим.
„Пашата е разнообразна, основно акациева. В района има много акация, но тя цъфти през май, а тогава често вали. Проблемът при бялата акация е, че един по-силен дъжд и на следващия ден цветовете прегарят – и всичко приключва.“
В търсене на решение на климатичните промени той въвежда и японската акация: „През годините юли и август станаха много сухи и тогава има недостиг на прашец. По време на следването ми в Пловдив професор ми даде идея за японска акация, която цъфти в началото на юли и дава прашец. Донесох си дръвчета и ги засадих тук. За 150 кошера не може да се говори за главна паша, но имам над 200 дървета като поддържаща база. Тя цъфти по-дълго и дава разнообразие и запас.“
За ветеринарния контрол той работи с д-р Георги Фиданов от Монтана и не крие реалността в сектора: „Еми, то реално е така“ – казва той за това, че много ветеринарни лекари не познават в детайл пчеларството и често разчитат на опита на самите пчелари.
Пушкаров е първият пчелар в област Монтана, регистриран по Наредба 26 за директни продажби още през 2012–2013 година. Той е затворил целия производствен цикъл – от отводки и майки до директна продажба на мед.
Образованието за него е ключово: „Залети сме от информация – вярна и невярна. Всеки говори, всеки изнася лекции. Това също е проблем. Има хора, които се занимават с наука, и хора, които се занимават с пчели – това са различни неща. Моята работа е да гледам пчелите, но е добре да сме по-образовани.“
Обучението в Аграрния университет в Пловдив напълно променя подхода му: „Преобърна ми се светът за гледането на пчелите. Преди беше хаос – тичане насам-натам, без яснота какво правя. Днес всичко е подредено.“
Днес той води изключително прецизна документация: „Как ще правиш професионално пчеларство без да пишеш? Това е абсурдно. Водят се пет книги, всичко се описва. Аз мога да отворя тефтера и да кажа за всеки кошер откъде е майката, на колко години е, как се е развивал. Имам данни за 10–15 години назад. Това страшно много ми помага.“
Освен медопроизводител, той е и майкопроизводител.
Икономическата среда обаче става все по-тежка: „Това ми е основният доход. Но последните години става все по-трудно. Цените се удвоиха, а цената на меда си стои същата.“
Той говори и за нелоялна конкуренция: „Не може на пазара да има био мед за 12 лева и конвенционален за 20 – това е абсурд.“
И за проблема с така наречените „хоби пчелари“: „Работят един ден, почиват три и накрая продават меда за 6 лева… А за мен това не е хоби, а основен доход.“
Пчеларството на Теодор Пушкаров не е просто производство. То е система от наблюдение, дисциплина, наука и постоянна борба – с климата, пазара и административната реалност. Всяка сряда той може да бъде видян и на фермерския пазар пред Министерството на земеделието.
„Идеята на фермерския пазар е връзката между клиента и фермера“, казва той.
Но според него секторът остава труден за регулиране, а разделението в бранша – осезаемо.
В основата на всичко стои една проста истина: пчелите не прощават хаоса, а времето не прощава грешките.
Репортаж на Анета Божидарова
