В народния календар на българите денят на Св. апостол Андрей поставя началото на зимния цикъл празници
В църковнохристиянския календар 30 ноември е посветен на Св. апостол Андрей Първозвани, който пръв сред апостолите тръгнал след Христа. Андрей и брат му Петър били рибари и живеели на брега на Тивериадското езеро. Братята се присъединили към общността на Йоан Предтеча още в младостта си. Св. Андрей бил първият цариградски епископ и проповядвал словото Христово сред славяните и балканските причерноморски народи. Заради вярата си бил разпнат на кръст и умрял в големи мъки в гръцкия град Патра. Празникът се отбелязва по християнския канон с тържествена църковна литургия.
В народния календар на българите денят на Св. апостол Андрей поставя началото на зимния цикъл празници. Наричат празника Андреевден и още „Едрей”, „Едринден”, „Дрейювден”. Според народните астрономически познания тогава денят започва да нараства за сметка на нощта. Казват, че „Свети Андрей прогонва зимата и дългите нощи”. Народът ни вярвал, че на „Едрей всичко наедрява, защото денят нараства колкото едно просено или синапово (някъде царевично) зърно”. Съществува и поверие, че денят наедрява толкова, колкото е „скокът на петел на праг”. Тези представи са в основата на обредите, типични за празника, с които се цели да се осигури плодородие през следващата година.
В навечерието на празника или рано сутринта на самия ден стопанката слага на огнището и вари в ново гърне жито, царевица, леща, боб. „Надуването”, наедряването на зърната в народната етимология се свързва с „наедряването” на различните култури и с плодородието изобщо. На сутринта на всички в къщата раздават да хапнат от това вариво, слагат от него и в храната на добитъка и на кокошките, за да е голям приплодът им. Хвърлят по малко от сварените зърна нагоре в комина на огнището с пожелание посевите да растат високи и да наедряват. Казва се: „Царевиците над стрехите, пшениците под стрехите!”. В изяждането на варивото задължително участват младите невести и децата, за да „наедреят” – т.е. да забременеят жените и да пораснат децата.
На този ден чистят и жито, което ще отнесат на воденицата, за да наедрява зърното и да има повече брашно. Стопанките приготвят прясна пита от всички видове брашно или колаче, с издълбана в средата дупка, която запълват с просо. На съседите дават малко от варивото и питата „за здраве” и с пожелание да наедрява всичко що се сее и сади. Позната е и обратната практика – да не се раздава извън дома, за да не се „изнесе” берекетът от къщата. На Андреевден всеки гледа за захване някаква нова работа, за да е спорна. Рибарите по южното Черноморие почитат Св. Андрей, заедно със Св. Никола, като покровител на морските бури.
Денят на Св. Андрей българите почитат и за предпазване от мечки и затова го наричат още „Мечкин ден”. Тази представа е свързана с народната приказка за светеца и мечката. Някога Св. Андрей живеел самотно в гората като отшелник и обработвал с вола си малка нивичка. Но една мечка нападнала и изяла добичето. Св. Андрей заловил мечката, впрегнал я в ралото и така изорал нивата си. После яхнал дивия звяр и слязъл в близкия манастир. Поради това в народните представи Св. Андрей се приема като покровител на мечките. С тази представа са свързани интересни народни обреди. Рано сутринта на празника, още преди да се е показало слънцето, най-възрастната жена в къщата взима шепа варена царевица или боб, хвърля ги нагоре в комина на огнището и казва: „На ти мечко, варен кукуруз, за да не ядеш суровия, да не ядеш човеците и стоката!”. Оставят на вратите нанизана на канап варена царевица. В четирите ъгли на къщата поставят зърна и казват: „На ти мечко, за душата!”. На празничната трапеза на Андреевден традицията повелява да има царевични зърна, жито, нахут, фасул, пита. Гости посрещат именниците Андрей и Андрея.
