1. Начало
  2. Новини
  3. Празници и обичаи
  4. Честит Гергьовден !

Честит Гергьовден !

Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне

Гергьовден е най-големият български пролетен празник. Народът вярва, че светът е поделен между светците. На свети Георги се паднало да владее полето. Затова този празник го свързваме със събуждането на природата, с времето, когато горите, ливадите, нивите се раззеленяват. Тогава се понася омайващият аромат на цветята, тревите и билките.

По старите схващания делели годината на два периода: от Гергьовден до Димитровден /летен/ и от Димитровден до Гергьовден /зимен/. Така с Гергьовден се бележи едно ново начало. Гергьовден играе определяща роля за стопанската дейност. Някога в частното стопанство от Гергьовден се наемали работници-ратаи, а били освобождавани на Димитровден. Празникът е най-разгърнат в животновъдните и най-вече в овцевъдните райони. Гергьовден е празник не само на овчарите и земеделците, а празнува и армията.След приемането на християнството, езическите покровители на стадата и на плодородието, са изместени от християнски светци, запазващи своята първооснова. Коленето на агнето от семейно-родова жертва се превръща в жертвоприношение на свети Георги.

Като народен християнски празник, традицията повелява всяка къща да пече агне за Гергьовден. Дори в наши дни все още в много райони на страната /като в Пловдивско/, на празника се усеща аромата на печено гергьовско агне. Жената в къщата става рано сутринта на Гергьовден още преди изгрев слънце, премита двора и пътя и закичва вратите със здравец, цъфнала клонка от плодно дръвче и люляк за здраве. Зелинината остава по вратите, докато изсъхне. Това се прави за здраве, щастие и берекет през годината. След това идва ред на вече закланото агне, което трябва да се приготви. То се задробва с ориз, зелен лук, джоджен, агнешки дреболийки /черва, шкембе и бял дроб/. Агнето се пълни с така приготвената смес и се зашива с червен конец. Поставя се в тава и се завива с домакинско фолио. Пече се в пещ, предварително загрята и опалена. Това е работа за мъжете. В иззидана пещ се поставят дърва и се запалват. Огънят се поддържа, докато побелее пещта.Тогава тя вече е затоплена достатъчно. Жаравата се изважда от нея и там се поставят тавите с агнетата. После се запечатва капакът с кал и се изчаква около четири часа да се изпекът.

Най-често свети Георги е изобразяван на бял кон, убиващ змей с копието си. Легендата, която е причината за това тъй популярно изображение, разказва за едно чудо, случило се близо до град Вирит (днешен Бейрут) недалеч от град Лида, където почивало тялото на светеца. В едно езеро, разположено в близост до град Вирит, живеел змей човекоядец. Той често обикалял околността и много от жителите на града ставали негови жертви, а когато доближавал градските стени отровният му дъх повалял тези, които го вдишвали. Разбира се, гражданите неведнъж се опитали да се справят с проблема, но уви. Накрая се наложило да се обърнат за помощ към царя. Той, за да укроти змея, издал заповед всеки ден да му предават по едно дете и така, заситен, да не закача останалите. И така ден подир ден водили по едно от децата си край езерото, в жертва на змея човекоядец. Накрая дошъл ред и на царя да изпрати дъщеря си. Ще не ще - трябвало да спази заповедта, която сам бил издал. И така той наредил на собственото си дете да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, младата девойка се свила уплашена и тихо заплакала. В този момент се появил свети Георги на бял кон и я попитал защо стои там и плаче. Тя, понеже не искала и той да бъде погубен, му извикала да се маха, но свети Георги разбрал каква е работата, препуснал с коня си срещу змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже за пояса си и да го завлачи в града.
Като я видяли да се връща с чудовището съгражданите й се уплашили, но свети Георги ги успокоил и им казал, че вече няма от какво да се боят, защото Исус Христос го бил изпратил, за да ги спаси от това зло и да повярват в Него. С изричането на тези думи той отрязал главата на змея и всички мигом прославили Бога и до един се покръстили.
По-късно на същото това място издигнали две църкви: първата, прославяща името на Божията майка, а втората - това на свети Георги. Когато освещавали храма, се случило и друго чудо - избликнал извор с жива вода, която лекувала болните тялом и духом.

 

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.