Страната не може да изхрани населението си, изгубила е важни пазари, отчита Националната агростратегия
Подтискащи изводи внушава готовата вече Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България. Представи я пред медиите днес ректорът на Тракийския университет в Стара Загора проф. Иван Станков, който е съавтор. Документът е предоставен за отпечатване и ще излезе в 2 части: българската аграрна политика и националните стратегии по отделните подсектори на сектор „Земеделие”.
Ще издадем стратегията в малък тираж, защото остава отворена и подлежи на корекции, за да я направим работеща, увери проф. Станков. За първи път у нас от началото на прехода досега се разработва политика в аграрното производство, в която се определят най-значимите приоритети, по които трябва да се работи не само през следващия програмен период 2014-2020 г., а и още 50-60 години.
Изводът от всички цифри в стратегията: незадоволени потребности на хората както в количествено отношение, така и от качествени и пълноценни хранителни продукти. „Което е много тъжно – страна като нашата, която би могла да нахрани още няколко, не задоволява потребностите на своето население! Загубени традиционни и важни пазари и отрицателно търговско салдо, трудно контролируема сива икономика, нарушена структура на производството, ниска добавена стойност и загуба на работни места. И в резултат на всичко това – мизерно съществуване на голяма част от българските граждани”, обобщи проф. Станков.
Ученът, който бе земеделски министър в служебния кабинет на Марин Райков, отбеляза, че когато се говори за проблемите на българското аграрно производство, трябва да се анализира защо сме стигнали до почти пълно крушение.
„Ако сравним с началото на преходния период – това, което сме имали и вече сме изгубили, ще видим, че пропуските са огромни! Резултатите от този преход са: силно раздробено аграрно производство, все още значителен дял безстопанствени площи, унищожени трайни насаждения, почти ликвидирано зеленчукопроизводство, ликвидирана напоителна система, почти ликвидирано животновъдство, неосъществена идея за създаване на дребно и средно фермерско производство и съответно малки и средни преработвателни предприятия”, изброи проф. Иван Станков. Като силно смущаващо той изтъкна огромното окрупняване в производството на зърнени и маслодайни култури. Тъжната констатация е, че 1.5% от едрите фермери стопанисват 82% от нашата земя, посочи конкретен факт професорът.
За да онагледи изводите си, ректорът изброи няколко цифри. Производството на домати е намалено от 846 хил. тона през 1990 г. на 103 хил. тона – почти 9 пъти. България е била на 5-о място по производство на зеленчуци в Европа, а сега е на последно място. Друг пример в овощарството, с ябълките – през 1984 г. сме произвели 525 хил. тона, през 1990 г. - 410 хил. тона, а днес сме на 23-25 хил. тона! „Потреблението в страната е 100-105 хил. тона – или на нас не ни достигат 80 хил. тона, и то при положение, че не сме осигурили норматива за пълноценно хранене, което означава, че имаме силно занижено производство, а трайни насаждения се създават много трудно”, припомни проф. Иван Станков.
Същите съкрушителни данни важат и за лозарството - през 1984 г. сме произвели 1 млн. и 7 хил. тона грозде, сега сме на 200-230 хил. тона, а това е приоритет за България! „Търсят се нашите вина, имаме пазари, а производството е занижено около 4.5 пъти. Тютюнът, който дава поминък на над 200 хил. българи, е намален от 113 хил. на 23 до 25 хил. тона, а е със съществен принос за икономиката на България”, пише още в агростратегията.
Най-голяма е трагедията в животновъдството. През периода на прехода броят на говедата е намален около 3 пъти – от 1 млн. и 575 хил. на 526 хил. за 2012 г., около 3 пъти. Редукцията на овцете е около 6 пъти - те са били 8 млн. и 130 хил., а сега са 1 млн. и 362 хил. И най-сериозно е в свиневъдството – намалението е около 8 пъти, от 4 млн. и 331 хил. на 531 хил. в момента.
„И не е само това, че не осигуряваме необходимите хранителни продукти за населението, но по-съществено е, че е застрашен генофондът на България, затова са нужни спешни мерки”, предупреди ректорът на Тракийския университет.
Производството на месо от всички видове животни е намалено от 1 млн. и 272 хил. тона на 214 хил. тона – също 6 пъти намаление. „Като ние сме потребили 377 хил. тона месо – което означава, че сме внесли 224 хил. тона през миналата година”, посочи проф. Станков.
60% от месните продукти в България са от внос и едва 40% е отечественото производство. От страната ни са изнесени едва 51 хил. тона, и то предимно бяло месо, основно птиче. „Много важно е да се знае, че годишната норма за потребление на месо на човек от населението е 85 килограма или 230 грама месо на ден. Нуждата на страната от месо е 619 хил. тона, не ни достигат 405 хил. тона, което е много тревожно. А освен, че сме задоволявали напълно потребностите на България, сме изнасяли около 600 хил. тона! Което означава, че секторът, за да може да функционира, защото са създадени производствени мощности, внася продукция отвън и най-често това са отпадъчни продукти – изрезки и други подобни, казвам го с най-голямата си сериозност и отговорност”, алармира проф. Станков.
И при млякото не е много по-различно - произвеждали сме около 2 млн. и 400 хил., сега сме на 1 млн. и 240 хил. тона. Нуждата на България от мляко и млечни продукти е 1 млн. и 893 хил. тона, нормативът е 260 килограма мляко и млечни на човек. А на времето по експорт на млечни продукти сме били стъпили на 4 континента!
С нашата аграрна политика и със стратегиите по направление предлагаме да решим в близките години продоволствения проблем, а в по-далечен план да произведем достатъчно български хранителни продукти и напитки за експорт, призова ректорът на Тракийския университет.
Нина ЙОВКОВА
