В началото на ХХ в. 30% от българите се препитавали от този бизнес
Кога точно тютюнът навлиза на Балканския полуостров изследователите не могат да кажат, но това става около 16-и век, когато територията е под владичеството на Османската империя. Счита се, че той е пренесен в нея от английски, холандски, венециански и испански моряци през Солун и Цариград. Още преди да започне отглеждането му обаче турското население вече е завладяно от изкусителния навик на пушенето.
В първите векове на неговото разпространение той е бил забранен и преследван. Султан Мурад IV издава декрет, който предвижда жестоки наказания за пушачите, като рязане на носове, ръце и др. Но това не успява да спре любителите на изкушението и постепенно имперската власт се отказва от борбата срещу тютюнопушенето и се опитва да извлече изгода от него. През 1687 г. Османската империя въвежда данък върху тютюна, който донася значителни приходи в хазната, а по-късно - в 1699 г. е сложено и мито върху износа на растението от дунавските и черноморски пристанища.
Знае се, че отглеждането на тютюн в България започва в средата на 16-ти век от турското население. Първоначално те произвеждат малки количества, които се продават на мюсюлманите. По това време християните в империята са негативно настроени към вредния навик и нито пушат, нито отглеждат екзотичната култура.
Поради тази причина след Освобождението тютюнопроизводството у нас не е особено разпространено и няма голямо значение за поминъка на населението, а страната ни произвежда незначителни количества от културата - едва няколко хиляди тона годишно. По това време тютюн се отглежда в Дупнишко, Асеновградско, Хасковско, Пловдивско. Освен за пушене, растението се използвало и като билка, с чиято помощ са се лекували рани, краста и др.
Едва през първото десетилетие на 20-ти век външнотърговски фирми започват да изнасят тютюн от България, но под чужди етикети. Количествата са малки - около 1 000 тона годишно. В тази цифра обаче не се включва контрабандата, което е в значителни размери.
За да бъде ограничена тя, през 1890 г. Народното събрание приема закон, с който забранява засаждането на едни от най-разпространените по това време тютюневи сортове - "Богородиче", "Кърджали" и др. Този закон обаче довежда до неприятни последици - тютюнопроизводството в България изпада в криза. Само в Дупнишкия район, например, реколтата спада от 1 000 тона през 1891 г. до 80 тона в 1893 г. Този резултат, естествено, налага отмяната на тази забрана през 1894 г.
В края на 19-ти век у нас навлизат чужди компании, които строят първите тютюневи складове в Дупница, Пловдив, Хасково. Това са гръцките фирми "Те комерсиал оф Салоника лимитед" и "М. Л. Херцог и сие".
По това време произвежданата култура е с ниско качество, а отглежданите сортове са много остри при пушене.
След балканските войни тютюнопроизводството в България бележи интензивно развитие. То е причинено от подобрената конюнктура на международния тютюнев пазар, миграцията на бежанци от Македония и Беломорието, много от които са опитни в производството на културата и др.
Нарастват площите за отглеждане на тютюн, което води и до по-голямата му реколта и износ. Освен това се подобрява и качеството му, което пък повишава цената. Докато през 1912 г. стойността на изнесения тютюн е едва 0,9% от целия износ, то през 1913-1929 г. средногодишният му дял е около 38%.
Български тютюни започват да пробиват не само в Германия и Австрия, но и в Полша, Холандия, Белгия и др.
Тези подобрени показатели водят до разширяване на тютюневата промишленост и вече една трета част от всички работници в страната са заети в нея. В България се настаняват и световни гиганти в никотиновия бизнес.
Увеличения обем производство на културата обаче довежда до влошаване на качеството й през 1923-1924 г. Появява се и силна конкуренция в лицето на Гърция и Турция. Поради тези причини тютюнопроизводителите започват да търпят проблеми с пласмента на стоката си и големи количества залежават по складовете.
В следващите години в страната започват да се появяват чужди и български директни закупчици. Преструктурира се цялата тютюнева търговия у нас. Това и нарастващите капиталовложения в нея водят до създаването на специални тютюневи отдели към някои български банки.
Невъзможността на тютюневите кооперации да пласират големи количества от стоката поради влошеното й качество води до ликвидирането на значителна част от тях. От 65 през 1925 г. те намаляват своя брой на 20 през периода 1928-1929 г.
Поради тези причини през 30-те години на 20-ти век производството на тютюн у нас свива своите размери, но повишава качеството си.
С началото на Втората световна война никотиновата промишленост в България попада изцяло под влиянието на немския концерн "Реемтсма". Германската страна провежда значително кредитиране на българските фирми от бранша, с което установява и пълен контрол върху почти цялото ни тютюнево производство. Така тя успява да наложи значително по-ниски от световните износни цени за родния тютюн. Влошава се и качеството на стоката, тъй като не се търси то, а количеството.
Краят на германският тютюнев монопол върху нашето производство приключва с идването на комунистическата власт през 1944 г. Тя урежда временно производството на културата у нас с Наредба-закон, постановяваща реколтите да бъдат събирани за сметка на държавата, до учредяването на Държавния тютюнев монопол през 1947 г. /monitor.bg
