Броят на договорените часове е по-голям от броя на нормално приетите работни часове на седмица
В сектор „Земеделие” в страната ни съществува неравнопоставеност между наетите по трудов договор работници, сезонните работници и земеделските производители. Това е един от основните изводи в съвместен доклад, изготвен от българската Федерация на независимите синдикати в земеделието и сродни организации от Испания и Италия на тема „Равни възможности на работното място в сектора „Селско стопанство”. Докладът бе представен днес, 24 септември, по време на европейска кръгла маса в столичния хотел „Арена ди Сердика”.
В кръглата маса участваха Светла Василева – председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието, Елизабет Ауфхаймер – Генерална дирекция „Заетост, социална дейност и равни възможности” на Европейската комисия, Сабине Граф – Секретариат „Земеделие” на Европейската федерация на синдикатите от земеделието, храните, тютюна и туризма, представители на Министерството на труда и социалната политика, на парламентарната комисия по земеделие, на Европейския икономически и социален комитет, сродни организации.
В България повече от 50% от заетите сезонни работници нямат сключени срочни трудови договори, а им се плаща „на ръка”, не се осигуряват социално и здравно и са в неравностойно положение със сезонните работници, наети съгласно трудовото законодателство за една и съща дейност, се казва още в доклада.
Повечето от заетите в земеделието имат временни договори за работа, като над 80% от тях практикуват най-ниските категории труд. Това най-често са работници имигранти. Друг сериозен проблем е, че някои работници сключват единствено устни договори, се посочва още в съвместния доклад.
Съществени са и случаите на неравнопоставеност на работното място относно заплащане, безопасни и здравословни условия на труд, пол, възраст, етнос. Заплащането на сезонните работници в земеделието много често е по-ниско от законово уредената минимална работна заплата. В сравнение с Испания и Италия заплащането на сезонните работници у нас е най-ниско. В Италия например заплащането варира според особеността на регионалните трудови договори и вида заетост – от 7.38 евро на час в провинция Пистоя до 10.80 евро на час в провинция Флоренция. В България пък минималната часова ставка на сезонния работник е 0,75 евро. Говори се, че механизаторите в обновения машинен парк на някои арендни стопанства от отрасъла получават десетократно по-високо възнаграждение, но то не се отразява в Националната осигурителна система. Високото възнаграждение се плаща на ръка, а социалната осигуровка е съгласно минималните осигурителни прагове, договорени от синдикатите по различните квалификационнии групи професии.
Временният характер и сезонността на земеделския труд в голяма степен определят и значителни отклонения от средната продължителност на работния ден. Броят на договорените часове е по-голям от броя на нормално приетите работни часове на седмица (47,4 часа седмично при съответно 45,6 часа на седмица).
Друг констатиран в доклада проблем в сектор „Земеделие” е, че само малка част от работещите по трудов договор на едни и същи длъжности се осигуряват върху реалното възнаграждение. Практиката показва, че за останалата част от работещите се начисляват осигуровки върху минималния осигурителен праг за страната. В същото време процентът на осигурени лица – селскостопански работници – за фонд „Пенсия” и други осигурителни случаи, е изключително нисък, независимо че законодателството предвижда облекчителен режим за работещите по отношение на пенсионно осигурителните вноски, което формира неравнопоставеност на работниците в различните региони по отношение на реалните възможности за социално осигуряване.
Затова едни от основните прeпоръки в съвместния доклад на синдикатите от България са да се разшири обхватът на осигурените лица – земеделските производители и тютюнопроизводителите, както и да се преразгледа осигурителният режим за сезонните работници за риска безработица.
Вследствие на съвместната работа по доклада са идентифицирани следните изводи и препоръки към заинтересованите страни, формиращи и прилагащи политиката в отрасъла:
- Социалните партньори да инициират и прилагат комплекс от мерки - информационни кампании, обучителни и образователни инициативи за жените, да стимулират предприемачеството и алтернативната заетост (в сферата на селския и екотуризъм), което ще доведе до по-високи доходи и по-качествен живот на заетите в сектор „Земеделие”.
- Да продължи процесът на модернизиране на пенсионната система в синхрон с целите на ЕС за адекватност и финансова устойчивост, икономическия растеж, повишаване на заетостта и доходите.
- В рамките на Националния план за Развитие на селските райони социалните партньори да участват в процеса на разработване на мерки и реализирането на програми за повишаване капацитета, квалификацията и достъпа до информация на заетите в сектора и особено на младите фермери, което ще повиши тяхната устойчивост на конкурентния пазар.
- Описанието на трудовите дейности (класификацията), свързани с Европейския паспорт – Агропас, да бъдат обект на двустранни преговори между социалните партньори.
- Балансът между трудовия и личния живот трябва да залегне в изготвянето и изпълнението на общи мерки в рамките на социалната и селскостопанската политики, в които участват всички ключови играчи-държавата и социалните партньори.
Съвместният доклад „Равни възможности на работното място в сектора „Селско стопанство” е изготвен в изпълнение на проект „Повишаване капацитета на синдикатите в земеделието в новите страни членки за равнопоставеност на работното място”, който се реализира с финансовата подкрепа на Генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и равни възможности” на Европейската комисия. Проектът се изпълнява от Федерацията на независимите синдикати в земеделието в партньорство с браншови синдикални организации от земеделието на Испания и Италия и Съвета на българските аграрни организации в България.
