Между контрол и пазарен натиск: какво се случва с цените на храните
Проверките, предприемани от Министерството на земеделието и храните, създават усещане за сигурност сред българските потребители, но идват със сериозно закъснение и пораждат съмнения за тяхната последователност. Това заяви за АГРО ТВ Андрей Велчев, председател на Сдружение за достъпна и качествена храна, в коментар относно текущите действия на институциите.
По думите му, подобни инспекции често се възприемат като епизодични акции, активизирани преди празници, което поставя под въпрос доверието на обществото в тяхната ефективност. „Винаги в навечерието на светлите празници се правят проверки, но доколко им вярва България – това е въпрос, на който предстои да получим отговор“, посочва той.
Според него реалният ефект от контрола ще бъде видим само при наличието на устойчив институционален и граждански натиск. В последно време обаче се наблюдава известно подобрение – както от страна на Комисията за защита на потребителите, така и от Агенцията по храните, които започват да действат по-активно. Очакванията са тази тенденция да не остане временна мярка, свързана със служебно управление или предизборна обстановка, а да се превърне в постоянна политика, гарантираща, че храните няма да бъдат използвани като инструмент в политически кампании.
Ключов акцент в позицията му остава ролята на потребителите. Според него техните сигнали често са пренебрегвани, но в момента има положителна промяна – институциите започват да реагират. Очаква се и въвеждането на нов инструмент, чрез който гражданите ще могат да подават касови бележки за анализ на цените, което ще даде по-ясна картина за пазарните процеси.
По отношение на цените на храните, Велчев отбелязва, че макар да има известен контрол, не може да се твърди, че няма поскъпване. Той посочва редица фактори – процесите около еврозоната, кризата с горивата, геополитическата ситуация в Близкия изток и ограничения износ на суровини като амоняк. Според него тези фактори, комбинирани с евентуални търговски споразумения като Меркосур, могат да окажат сериозен натиск върху цените до края на годината.
В същото време българските производители са поставени в трудна ситуация. Те не могат безкрайно да поемат разходите, тъй като това води до компромиси с качеството. По думите му проблеми има в почти всички сектори – от млекопроизводството до хлебопроизводството и винопроизводството, което налага преосмисляне на цялата търговска верига.
Велчев подчерта необходимостта от баланс между контрола и административната тежест. „Проверките са нужни, но когато са прекомерни, те пречат на бизнеса. Трябва да се намери златната среда“, коментира той.
Относно инициативата „магазини за хората“, той изразява сериозно разочарование. Според него реализацията ѝ е ограничена и не отговаря на очакванията, като създава риск от разочарование сред най-уязвимите групи. „Потребителите отиват за по-евтини продукти, но често се оказва, че те вече са изчерпани“, посочва той. По думите му, ако моделът не бъде подобрен, е по-добре да бъде прекратен, тъй като се финансира с публични средства.
Велчев коментира и предложението на министър Христанов за преименуване на институцията в Министерство на земеделието и продоволствената сигурност. Според него идеята не е нова и има своите корени в предходни управления, когато темата за зависимостта от външни пазари и рисковете при кризи като пандемии излиза на преден план. Той припомня, че България би могла да разчита на собствени ресурси за ограничен период при подобни ситуации.
По думите му обаче промяната не трябва да бъде само формална. „Не е достатъчно да сменим името – необходима е реална трансформация на функциите. Министерството не трябва да бъде възприемано единствено като разпределител на субсидии, а като гарант за продоволствената сигурност“, подчертава той. Според него това означава по-силен контролен капацитет и по-голяма тежест на институциите, отговарящи за безопасността на храните.
Велчев обърна внимание и на европейските тенденции, където подобни промени вече са факт, но предупреждава, че те изискват сериозен структурен анализ и ясни политики, за да не останат само на ниво концепция. Той изразява скептицизъм относно възможността за бърза институционална реформа в условията на политическа нестабилност.
В заключение Велчев коментира и възможността България да кандидатства за средства от европейския кризисен резерв съвместно с други държави. Според него това е правилна стъпка, но държавата трябва да улесни достъпа на производителите до тези механизми. Основен проблем остава административната тежест, която възпира много от тях да кандидатстват.
„Необходима е реална подкрепа – по-лесни процедури, адекватни срокове и административен капацитет, който да помогне на най-нуждаещите се“, обобщава той.
Репортаж на Велина Велинова
