Учени и природозащитници настояват за национален закон, който да регулира употребата на хербицида
"Напръскани села" – така наричат в Аржентина населени места, заобиколени от ниви със соя. Южноамериканската страна е сред най-големите потребители на хербицида глифозат, който се прилага основно на площите с протеиновата култура. Все повече фермери и учени обаче изразяват опасенията си от прекомерната употреба на веществото.
Аржентинските стопани отглеждат соя на близо 19 милиона хектара и произвеждат около 53 милиона тона годишно. Страната е на трето място в света по този показател, а соята е експортният й шлагер.
Европейските дискусии за удължаване на разрешителното за глифозата бяха следени с голямо внимание в южноамериканската държава, където всяка година по нивите се пръскат над 200 милиона литра от този хербицид. Близо 12 милиона души имат допир с препарата, смятат местни експерти.
В Аржентина също се спори дали глифозатът представлява риск за здравето на хората. Докато местният клон на компанията-производител настоява, че такава опасност не съществува, учени и лекари от различни аржентински институции смятат, че той води до заболявания.
Аржентинските фермери ползват глифозат от 1996 година. Медици твърдят, че от тогава има драстично увеличение на белодробните заболявания, намалена функция на щитовидната жлеза, малформации и ракови образувания. Затова учени и природозащитници настояват за национален закон, който да регулира употребата на хербицида. Подобни закони има в съседните Бразилия и Уругвай.
Аграрното ведомство в Буенос Айрес е издало само препоръка глифозат да се прилага на поне 100 до 200 метра разстояние от жилищни сгради. По-строги правила биха могли да бъдат наложени, ако Европейският съюз забрани препарата. Като един от главните вносители на соя от Аржентина, Общността може да настоява страната също да спре да го използва. Подобни ограничения обаче биха ощетили аржентинските фермери с милиарди долари, опасяват се от земеделските организации в страната.
