Липсата на подходяща нормативна уредба затруднява малките производители, които искат да предлагат местни и традиционни храни законно
Автентичната българска храна има потенциал да се превърне в разпознаваемо предимство за страната ни и в двигател на местните икономики. За да се случи това обаче, малките производители трябва да получат възможност да развиват дейността си при ясни правила, съобразени със спецификата на занаятчийското и домашното производство.
Това коментира за AGRO TV Гергана Кабаиванова, експерт в селския и гастрономическия туризъм и участник в работна група към Министерството на земеделието и храните, която работи по въпросите на регулациите за фермерските, занаятчийските и домашните храни.
По думите ѝ традиционните продукти често са резултат от умения, предавани между поколенията, и се произвеждат ръчно, в малки количества и с ограничена употреба на машини. Именно спецификата на този вид производство изисква нормативна рамка, която да позволява на малките производители да работят законно, без да се налага да изпълняват изисквания, неподходящи за мащаба на дейността им.
Липсата на регулации прекъсва връзката между производители и ресторанти
Един от основните проблеми е трудният достъп на ресторантите до местни продукти с доказан произход и необходимите документи. Според Гергана Кабаиванова интерес към подобни храни има, но легално работещите малки производители са недостатъчно, за да отговорят на търсенето.
Така се прекъсва връзката между местното земеделие, занаятчийското производство и гастрономическия туризъм. Възможността ресторантите да предлагат храни от близки производители би създала допълнителна стойност за местните общности и би помогнала за популяризирането на регионалните вкусове и традиции.
Кабаиванова открои три основни пречки пред развитието на този сектор – законодателството, културата на хранене и недостатъчно развитото специализирано образование.
Домашното производство се нуждае от подходящи правила
Съществен проблем е изискването на Закона за храните помещенията, в които се произвеждат храни, да отговарят на определен статут по Закона за устройство на територията. Според експерта това създава пречка пред регистрацията на помещения, използвани основно за жилищни цели, в които малки производители биха могли да приготвят храни при спазване на всички изисквания за безопасност.
Кабаиванова посочи, че европейската нормативна рамка предвижда възможности за производство на храни в помещения, използвани основно като частни жилища. Затова според нея е необходимо българското законодателство да бъде адаптирано така, че да отчита спецификата на домашното и занаятчийското производство.
Сред възможните решения са промени в нормативните изисквания за статута на помещенията или механизъм, при който общините и Българската агенция по безопасност на храните участват в регистрацията и контрола.
Експертът направи и важно разграничение между еднократното приготвяне на храна за местен празник или събор и организираната стопанска дейност. Когато производството е регулярно и продуктите се предлагат на пазара като част от бизнес, регистрацията и спазването на правилата за безопасност остават задължителни.
Безопасността на храните остава водеща
По-гъвкавата регулация не означава по-ниски стандарти за безопасност. Напротив – целта е повече малки производители да могат да излязат на светло и да работят при ясни правила за контрол и качество.
Според Кабаиванова в момента значителна част от потенциала на домашните и занаятчийските храни остава извън регулирания пазар. Промяната би позволила на повече производители да предлагат продукцията си законно, а на потребителите и ресторантьорите – да получават храни с гарантиран произход и качество.
Вече е разработван и проект на нормативен акт, насочен към правилата за фермерските пазари, определянето на фермерските храни, организаторите и участниците в тези пазари и контрола върху тях. По думите на експерта проектът очаква развитие на законодателно ниво.
По-малко бюрокрация и повече възможности за малкия бизнес
Друг важен въпрос е прилагането на европейските насоки за гъвкавост при спазването на изискванията за хигиена на храните. Кабаиванова посочи, че Европейската комисия е публикувала насоки още през 2022 г., които позволяват изискванията за документация и самоконтрол да бъдат съобразени с характера и мащаба на производството.
Според нея обаче тези възможности не се прилагат достатъчно последователно на практика, а част от консултантите, които подпомагат хранителните предприятия, не са добре запознати с тях. Затова е необходимо и по-активно информиране на професионалната общност.
Развитието на местните и традиционните храни зависи не само от интереса на производителите и ресторантьорите, но и от готовността на институциите да осигурят подходяща нормативна среда. Решаването на тези проблеми би отворило възможности както за възстановяването на традиционни български продукти, така и за развитието на съвременни занаятчийски технологии в области като ферментацията, сладкарството и шоколатиерството.
Пътят към по-разпознаваема българска гастрономия минава през съчетаването на традицията, качеството и безопасността с правила, които позволяват на малките производители да бъдат пълноценна част от легалния пазар.
Репортаж на Веселина Миланова
