Българските сортове маслодайни рози са високопродуктивни и устойчиви към болести и ниски температури

Повече от 350 години българското розово масло е ненадминато по качество в цял свят

Повече от 350 години българското розово масло е ненадминато по качество в цял свят и основателно е заслужило репутацията си на превъзходен природен продукт. Това каза директорът на Института по етеричномаслени култури в Казанлък гл. ас. д-р Наташа Ковачева, при откриване на семинара „Съвременни изследвания върху генетиката, селекцията, технология на производство и преработка на маслодайната роза”. Тя обясни, че за достигане на това съвършенство редица наши учени са работили години върху селекцията й. Селектирани са четири сорта – Елейна, Янина, Свежен, Искра, които обаче до този момент още не са намерили широко приложение в практиката. Те обаче са изключително ценни, защото са високопродуктивни по отношение добивите на свеж цвят и етерично масло. От друга страна са устойчиви към болести и ниски температури и могат успешно да бъдат предложени за по-широко разпространение. Всеки от тях е характеризиран по стопански показатели и качество на  етеричното масло.

В света има почти 200 вида и повече от 18000 сорта рози. Розопроизводството в България се основава на вида Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck (Казанлъшка маслодайна роза) и с ограничено присъствие на Rosa alba L. (Бяла маслодайна роза). Освен тях, в миналото са се срещали като примеси или са се отглеждали на незначителни площи стамболската роза, сакарската роза и някои други видове, които са се отличавали от казанлъшката с по-ниското съдържание на етерично масло. Освен наши местни форми и видове, след 50-те години на миналия век са внесени видове, културни форми и сортове от чужбина, с цел да бъдат проучени и селектирани.

През 2004 г. са купени 14 образци маслодайни рози от колекцията на David Austin - Англия, принадлежащи към групата на най-старите видове рози, селекционирани преди 1867 г., които се използват за производство на етерично масло. Те са включени в много колекции от рози и се ценят заради красивите и ароматни цветове и античен произход. Интродуцираните рози са изследвани по фенотипни признаци, съдържание и състав на етеричното масло. Някои от тях са  ценни поради ремонтантния си цъфтеж и високата устойчивост към болести.

На по-късен етап са внесени и други маслодайни рози, включително и вероятните родителски форми на Rosa damascena Mill. f. trigintipetala Dieck, а именно Rosa fedtschenkoana, Rosa gallica, Rosa moschata. Всички интродуцирани рози се изследват, с цел включване в селекционна програма.

Представени бяха резултати от хибридизацията при маслодайната роза - характеристика на отбрани хибриди, съдържание и състав на полученото розово масло, възможности за прилагане в биологичното производство на устойчиви към болести хибридни форми.

Въпреки че българското розово масло е с относително постоянен състав и сравнително тесни граници на вариране, количествени различия в компонентите се наблюдават както при селекционираните сортове и внедрената популация, така и при смесването им в хамури  (смеси ). Вложено в хамур, етеричното масло от Rosa alba L. дава отражение върху мирисовата  оценка в положителна посока. Проведените изследвания показват възможности за получаване на стандартно розово масло, чрез контролирано смесване на етерични масла от селекционираните сортове, популация и вида Rosa alba L. Получените данни и оценки биха могли да намерят практическо приложение при внедряване на сортовете в производството.

По време на семинара специално внимание беше отделено на бялата маслодайна роза. В миналото тя е присъствала паралелно в насажденията с Казанлъшката маслодайна роза. В старите стандарти за суровина са посочени и двата вида, но днешният международен стандарт за розово масло категорично посочва само R.damascena Mill. В изследователската работа по-малко е застъпена  Rosa alba L. Но търсенето на нови аромати, включително и от розово масло, както и неизследвания потенциал на Rosa alba L. провокират работата с нея. Изследванията върху фенотипното вариране на цвета, вариране в състава на розовото масло и генетично разнообразие сред представителите на Rosa alba, използвани за дестилиране на масло в България бяха представени от доц. д-р Красимир Русанов от Агробиоинститута в София.

Гл.ас.д-р Ана Добрева от Института по етеричномаслени култури в Казанлък представи насоките в технологичните изследвания с бялата маслодайна роза – физиология на вида и влияние на абиотичните фактори върху етеричното масло, особености при съхранението на цвета, резерви за пълно извличане на маслото, специфика в състава и свойствата на етеричното масло, възможности за извличане и приложение на биологично-активни вещества.

Розопроизводителите могат да кандидатстват за подпомагане по  Програмата за развитие на селските райони по четири мерки, изтъкна представителят на Националната служба за съвети в земеделието Ганчо Ганчев. Това са мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” и мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери. Най-голяма е субсидията по мярка 121. По нея земеделските производители могат да получат средства за модернизиране и подобряване на конкурентоспособността си. Могат да си купят машини, оборудване и съоръжения, за реконструкция и изграждане на производствени сгради. Минималният размер на допустимите разходи за един проект е левовата равностойност на 3500 евро. Максималният размер на инвестицията достига до 1 500 000 евро, но тя е само за кандидати, които са предприятия, партньори или свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия (ЗМСП), каза още Ганчев.

Абонирайте се
БЕЗПЛАТНО за AGRO.BG бюлетина,
за да получавате всеки петък
най-важната седмична информация.
За още новини
харесайте страницата ни във
FACEBOOK.