Само три фирми в масларския бранш са покрили изцяло евроизискванията. Малките в този отрасъл едва ли ще оцелеят в същия вид и след 2007 г.
Българските производителите на растителни масла очакват приемането на страната в Европейския съюз с оптимизъм. Макар по-голямата част от фирмите да не са изпълнили всички необходими изисквания за изграждането на високотехнологични и модерни предприятия, специалистите в отрасъла са категорични, че до 2007 г. всички евронорми ще бъдат покрити.
"В момента качеството на нашето олио, маргарин и масло е далеч от това на западноевропейските производители", категоричен е председателят на Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти Видьо Видев. Макар продукцията да е сертифицирана по Българския държавен стандарт, изискванията в него според Видев са занижени. "Това би могло да направи олиото и маслото ни непродаваеми на единния европейски пазар", смятат експерти от бранша. Родните продукти не са с необходимия цвят, вкус и мирис, за да отговорят на еврокритериите.
"Задължително е маслото да е кристално светло", обясняват спецовете. Такива са поне изискванията на стандартите ISO и ХАСЕП. Въвеждането им в практиката става задължително след приемането ни в Евросъюза. Затова шефът на съюза съветва собствениците на предприятия от този отрасъл да започнат да извършат сертификация за качеството на маслото и олиото. След 2007 г. дори продуктите, които се продават в магазинната мрежа у нас, ще трябва да имат такъв сертификат за качество.
Разбира се, въвеждането на добри производствени практики в предприятията не може да стане без цялостна подмяна на оборудването в рафинериите или поне частична реконструкция. Според изчисления на експерти за привеждането на една малка рафинерия с капацитет 50 тона в съответствие с евроизискванията е необходимо да се вложат минимум 3 млн. лв. "За изграждането на истинска модерна рафинерия, конкурентна на европейските, трябва да се инвестират поне 4-5 млн. лв.", обяснява Видев, който в момента изцяло подновява рафинерията си "Нива" в Костинброд.
У нас засега само три от фирмите в отрасъла са покрили изцяло евростандартите. Това са "Бисер Олива", "ПАПАС олио" и "Калиакра". "Само за последните две години в "Калиакра" са вложени над $ 2 млн.", обясни изпълнителният директор на предприятието Цветан Илиев. Собственици на добричкия завод са гигантът в производството на бързооборотни стоки "Unilever" и лидерът в областта на производството на олио и маргарин от слънчоглед "Bunge".
Още три рафинерии до няколко месеца ще приключат с модернизацията на съоръженията. Но "малките рафинерии нямат необходимите средства за обновление", смята Видев и допълва, че те едва ли ще оцелеят до 2007 г.
Сред най-важните изисквания за този бранш са екологичните норми Европейският съюз е поставил категорично условие да се намали употребата на вредното вещество хексан при преработка на маслата. "Екоизискванията са въведени в българското законодателство, по-конкретно в Наредба 7", обясни почетният председател на съюза проф. Марин Маринов.
Хексанът е вещество, подобно на бензина, което се използва при извличането на масло от кюспето. Обикновено от кюспето се извличат около 15-20% масло, а попадналият в маслото хексан се отделя чрез нагряване до 70 градуса.
За да се произвежда качествена продукция, е необходимо и слънчогледът да се съхранява при специални условия. Влажността на въздуха в складовете не бива да надхвърля 11%, защото слънчогледът се запалва, разясняват специалисти. След преработката на слънчогледа в него не бива да има повече от 4% чужди примеси.
За да се изпълнят хигиенните изисквания на европейското законодателство, е необходимо и спазването на отлична хигиена в целия производствен процес. Абсолютно всички процеси на преработка на маслата - съхранение, пресоване, екстракция, трябва да се осъществяват при строг контрол. Желателно е в рафинериите да има ръководства за прилагане на хигиенните практики. Служителите в тях трябва да почистват сградите и складовете според предварително изготвения график, както и да следят за изпълнението на производствените процеси.
Шефът на Съюза на производителите на масла е категоричен, че след 2007 г. се очакват множество промени в бранша. "Рафинериите с по-малък капацитет трябва да се обединят, за да оцелеят и издържат на конкуренцията", смята Видев. На същото мнение е и шефът на "Калиакра", макар да е категоричен, че продукцията, която предлага добричкото дружество на пазара, е със същото високо качество, както това на страните от ЕС. Неговото обяснение за консолидацията обаче е друго: "Не е нормално на пазара в малка страна да има 120 марки олио", казва Илиев.
В момента в страната работят твърде много малки предприятия с капацитет за преработка на около 50 тона слънчоглед на денонощие. Окрупняването в бранша е неизбежно според повечето производители. Съдбата на останалите е да продължат да преработват малки количества, предимно за производството на нерафинирано олио. То може да се продава после за дообработка на по-големите фирми. Още повече, че процесът на обезцветяване и обезмирисяване е изключително скъп и малките фирми и без това не могат да си го позволят.
Според експерти най-важният ефект от влизането в ЕС ще е, че след 2007 г. в този бранш сивата икономика ще изсветлее.
Прогнозите сочат, че на всеки 10 големи предприятия и 50 малки в отрасъла ще остане само едно. Останалите ще се окрупнят или ще фалират.
"До влизането на страната в ЕС трябва да се реши и проблемът с квалифицираната работна ръка", обяснява Видев. След подмяната на оборудването и въвеждането на компютризирани системи трябва да се наемат добре подготвени специалисти, каквито в момента в бранша просто липсват. Тогава ще се регламентира и работата на персонала чрез трудови договори, обясняват специалисти. Голяма част от работниците в маслопреработвателния сектор ще бъдат съкратени, защото машините ще поемат голяма част от работата.
Видев е категоричен, че рязък скок в цените след 2007 г. няма да има, тъй като те вече са близки до тези в Евросъюза. Поскъпването на маслото ще се запази както досега - с по 2-3% през есента. С конкретна прогноза не може да се ангажира и шефът на "Калиакра". "Цената на олиото ще зависи от цената на суровината, която ще е в този период", поясни Илиев. В момента не се изнасят масла за страни от ЕС, тъй като не отговарят на тамошните стандарти за качество. Експортът се осъществява главно за Турция, и то предимно слънчоглед и нерафинирано масло. Малки количества се изнасят и за Албания и Косово.
ДОСИЕ
Данните на дирекция "Агростатистика" към земеделското министерство за реколта 2003 г. сочат тенденция на нарастване на рекултивираните площи и спад в средния добив спрямо реколта 2002 г. През миналата година са произведени 760 706 тона маслодаен слънчоглед, а средният добив за страната е 122 кг от декар. Производството възлиза на 10 297 т. При рапицата са рекултивирани 115 699 дка и е получен среден добив 89 кг от декар. Производството е 10 297 т. Средният добив на соята е паднал до 122 кг от декар, а общото производство е 897 тона. По отношение на търсенето и предлагането на маслодаен слънчоглед през тази година се прогнозира вносът да е 6000 тона, а износът - 230 000 тона маслодаен слънчоглед.
За производство на слънчогледово олио се очаква да бъдат изразходвани около 400 000 тона маслодаен слънчоглед, от който ще бъдат произведени около 140 000 т масло. 130 000 т са необходими за задоволяване на нуждите на вътрешния пазар. 102 000 т отиват за пряка консумация и 28 000 т за индустриална употреба.
Цените на производител на наливно слънчогледово олио се движат в интервала 1,454-1,520 лв. за тон. През септември-октомври се очаква да се повишават./в. Сега
