До 8 процента от земеделските земи у нас ще бъдат засети с култури, които ще се управляват по методите на биологичното производство. Това каза в Плевен министърът на земеделието и горите Нихат Кабил. Той представи в града одобрения от правителството Стратегически план за развитие на биологичното земеделие през 2007 - 2013 г.
Сред основните цели на одобрената стратегия са по-сериозното развитие на българския пазар на екобиологични продукти, които в момента се произвеждат предимно за износ, допълни министър Кабил. Той уточни, че предвиденият за екологично земеделие бюджет до 2013 г. е 780 млн. евро. По програма САПАРД в направление "Екологично земеделие" са подадени 114 проекта за над 7 млн. лева, каза още министърът на земеделието.
Той допълни, че два национални контролни органа вече са вписани в "Официален вестник" на Европейския съюз, а още два са в процедура за получаване на разрешение да извършват контрол. По данни на двата контролни органа от началото на 2007 г. у нас са регистрирани над 150 биологични производители, 23 преработватели и 8 търговци.
Сертифицираните площи са над 30 хил. дка, като най-голям е делът на медицинските и етеричномаслените култури и на овощните градини. След тях се нареждат зърнено-житните, фуражните и зеленчуковите култури. В отделна категория попадат площите с диворастящи плодове и билки, които заемат над 1 млн. декара, допълни министър Кабил.
Той уточни, че до момента производството на екобиологични продукти е почти изцяло за износ, като основен потребител е пазарът на Германия, където се изнасят биологичен мед, билки и подправки, розово масло, краставици и домати. Мед се изнася още за Швейцария, билки и подправки - за Холандия и САЩ, розово масло - за Франция и Холандия.Биологичното земеделие у нас се развива главно на базата на сътрудничеството ни с Швейцария, с която ежегодно през септември се организира Национален празник за развитието на биологичното земеделие, допълни министърът на земеделието.evropa.dnevnik.bg/
