328 кг е очакваният среден добив от един декар пшеница за реколта 2006. Това стана ясно на редовно заседание на Консултативния съвет по зърно. Данните на дирекция “Растениевъдство” в аграрното министерство сочат, че при ечемика прогнозираният добив от декар е 259 кг. от декар. 3 055 000 тона е очакваната реколта от пшеница, 465 000 тона се очаква да е добивът от ечемик. Площите за реколтиране са 9 313 000 дка за пшеницата и 1 796 000 дка за ечемика. Пропадналите площи са около 1.1 % за пшеницата и 5.1 % - при ечемика. Предстои провеждане на последно обследване на посевите от пшеница и ечемик, което ще приключи до началото на жътвата.
През последните два месеца климатичните условия се характеризират с нестабилност и ниски за периода средни денонощни температури и валежи, съчетани с висока атмосферна влажност, стана ясно още на Консултативния съвет. Тези фактори не са благоприятни за посевите, затова и някъде те са със забавена вегетация. Това ще се отрази и върху началната дата на стартиране на жътвата.
Димитър Катранджиев от Асоциацията на зърнопроизводителите подчерта, че за лошо зърно тази година не може да се говори. От своя страна, зам.-министърът на земеделието д-р Светлана Бъчварова подчерта, че няма напрежение на пазара и жътвата ще стартира при нормална пазарна ситуация. Бъчварова прогнозира още, че може да се очаква и е необходим нормален баланс на задоволяване на вътрешното потребление и износа. Според данни на Софийска стокова борса, производството в останалите страни от Черноморския басейн спада, а това е добър фактор за реализация на продукцията на българските производители. Това вероятно ще доведе и до голям интерес към количествата зърно за износ, което съчетано с квотите за безмитен експорт за страните от ЕС, които са около 400 000 тона и стартират от 1 юли, допълнително ще стимулира раздвижването на пазара.
Според предварителните данни, Държавният резерв е заявил готовност да изкупи за попълване на своите запаси качествена пшеница от втора Б група. През миналата година резервът освободи 95 423 тона, а закупи само 68 021 тона. Остатъкът за попълване от 27 402 тона, както и 86 000 тона, които резервът освободи тази година, съставляват количеството от 113 402 тона, което трябва да бъде запълнено тази година след новата реколта. С тях ще се покрият освободените от резерва количества от стари реколти.
47 са публичните складове с вместимост 520 000 тона и 135 - лицензираните зърнохранилища с вместимост 1.840 милиона тона, обяви изпълнителният директор на Националната служба по зърното и фуражите Злати Златев. Част от складовите наличности ще бъдат освободени до нова реколта и няма да има проблеми със съхранението, счита той.
