Глобални тенденции в търговията със свинско месо

Анализ на дисбаланса между вноса и износа на страните

Анализът е направен, като се има в предвид данните за глобалната търговия със свинско месо, разликите в интензивността на производството му и особеностите в предпочитанията към определен вид месо. Изследван е дисбаланса между вноса и износа на страните, в зависимост от степента на икономическото и социалното им развитие, въз основа на което те са класифицирани в 4 групи (табл. 1):

Таблица 1. Особености при търговията със свинско месо, 2013 год.
11111111111_520

В днешната взаимосвързана глобална икономика промените и събития, случващи се на пазара на свинско месо, могат да доведат до съществени последици и да окажат силно въздействие върху икономическата и екологичната устойчивост на свиневъдна индустрия в света.  Данните показва, че населението в света е концентрирано в наскоро индустриализираните страни, следвано от по-малко развитите, стари индустриализирани и най-слабо развитите страни. За периода от 1993 год. до 2013 год., общия обем на износа на свинско месо се е увеличил с повече от 320%, (от 3.2 млн. тона до почти 10.4 млн.тона), което показва нарастващото му значение като източник на протеин за бързо нарастващата човешка популация. По отношение на износа и вноса на свинско месо, по-малко развитите страни (120 бр.) в света, в които населението е 20.3% от световното, формират само 0.7% от износа, но на тях се дължи 9.1% от вноса. Най-слабо развити (46 бр.), с 12.5% от населението на планетата,  внасят едва 0.5% от световното предлагане, но за ново индустриализираните (10 бр.) тази дял е 22.2%.

Старите индустриални държави продължават да доминират при световната търговия със свинско месо. Дисбалансът е очевиден, тъй като в тях живеят 15.2% от световното население,  но те са допринесли за 92.4% от износа и 68.2% от вноса от свинско месо в световен мащаб. Данните показват реален растеж при вноса, доминиран от САЩ и Канада на прясно/охладен месо, а замразеното месо е основно от доставчици от ЕС.

ЕС изнася продукти от свинско месо в над 100 страни по света, като Русия е важен търговски партньор и поема около 25% от износа на съюза.  Ембаргото, което Русия наложи, промени състоянието и положението на световния пазар за живи прасета, свинско месо и разнообразните продукти от него. То започна в началото на 2014 год. и бе насочено срещу вноса на свинско месо от ЕС, тъй като руските ветеринарни власти не приеха мерките на Европейската комисия за контрол на африканска чума по свинете и нейното мащабно разпространение в пограничните райони с балтийските държави, както и в отговор на санкциите, наложени заради руската роля за кризата в Украйна и Крим. В резултат на това, вносът на свинско месо в страната спадна с около 40%, а при другия голям търговско партньор - САЩ, бе регистрирано едно от най-големите намаления в износа от 98 830 тона, на стойност US$ 281 750 000 през 2012 год. до едва 1 346 тона,  на стойност US$ 1 960 000, през 2014 год. Поради това, основните производители и износители от ЕС (Дания, Германия, Франция, Холандия и Испания), заедно с тези от САЩ и Канада, бяха  принудени да търсят нови пазари на продукцията си и насочиха вниманието си към Китай и страните от Югоизточна Азия (Южна Корея, Тайван и Хонг Конг).

При тази нова ситуация, в Русия започнаха да търсят алтернативни  източници за поддържане на запасите си от свинско месо и подготвиха стратегия, която да отговори на възможностите за вътрешното потребителско търсене, включително разработване на програма за устойчиво собствено производство на една рационална и по-ефективна основа. Държавната политика бе насочена пряко към промяна в културата и методите на работа и инвестиции в местното производство, подкрепено от помощи и заеми, имащи за цел удвояване на производството през следващите четири до пет години. За постигането на това, се планира многобройните малките производители от т.н. „задния двор“, бързо да бъдат заменени от производителите с мащабни и  модерни ферми, поради факта, че в момента около 20 агрофирми произвеждат почти две трети от свинско месо в страната. Водещата „Мираторг“, осигурява внушителните 3 млн. угоени прасета/годишно, при 2.94 кг разход на фураж за 1 кг прираст и е в състояние да произведе 84 000 тона полуготови продукти от свинско месо и 174 различни асортимента.

Планира се новоизгражданите ферми да използват породи и хибриди свине от водещи световни генетични компании, дълбок и целенасочен научен подход и разнообразни по същността си иновации, с цел устойчиво и ефективно производство, при поддържане на добри производствени и екологични практики. Изпълнението на тази програма, според Института за изследване на селскостопанския пазар (ИКАР) ще доведе до формиране на излишъци още през 2019-2020 год. и с оглед на това, втората по големина компания за производство на свинско месо „РосАгро“ вече е закупила 25 000 хектара земя в пограничен район с Китай, като има за цел да увеличи производствения си капацитет най-малко с 30% до 2019 год. и инвестира в това начинание 1.13 млд. US$.
В резултат на очакваното вътрешно устойчиво производство и износът за Китай и Бразилия, Русия ще е готова да се превърне във важен играч на световния пазар на свинско месо.

Япония е сред 10-те страни при производството на свинско месо (около 1.3 млн. т.), но потреблението е 2 пъти по-голямо и поради това през 2015 год. тя е най-големия вносител и реализира почти 20% от световната търговия. От 2016 год. обаче, първото място вече е заето от Китай и очакванията са, че японските потребители вече никога няма да си го върнат (табл. 2).

Таблица 2. Внос на свинско месо (x 1000 т. трупно тегло)
22222222222222222222_520

Япония е една от развити страни, където населението е в упадък и намалява с 0.19% всяка година,  около 30% от него е над 65 години и е логично да се очаква повишено търсене на здравни грижи и услуги. Това разбира се е извън контрола на износителите на свинско месо, но трябва да се има в предвид, когато се изследва потенциалът на японския пазар в бъдеще.
 Каква ще е ролята на Китай, в световната търговия със свинско месо? Потребителите в страната ценят особенно много „карантията“, за която плащат изключително добре и продължават да предпочитат покупка на месо на сравнително големи разфасовки, които лесно може да се видят и докоснат от витрините на магазина. Много вероятно е обаче, този модел бързо да се промени, като потреблението в ресторантите се очаква да се увеличи значително по подобие на това в Европа и САЩ, като се очертава и тенденция за огромен ръст на електронната търговия и предпочитание към покупка на по-малки по тегло части от трупа. Следователно, важно е вносителите на свинско месо да се съобразяват с тези особености, а не просто да бъдат  доставчици на суровини.

проф. Валентин Кацаров
Тракийски университет, АФ, Стара Загора