Поскъпването на хляба – симптом на по-дълбока криза
Хлябът, една от най-чувствителните стоки за българското домакинство, вече е с около 20% по-скъп, показва официалната статистика. Според Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите, това е само повърхностният слой на много по-голям проблем, който застрашава стабилността в производството.
Дизелът расте ежедневно: „Хлябът е най-логистичната храна“
Втората тревога е по-скоро ежедневна битка – цената на дизела. На всяка бензиностанция тя се покачва с по 5–10 стотинки на ден.
„Логистиката е нашият най-голям разход. Хлябът е може би най-натовареният с транспорт продукт. Докато ни убеждават, че всичко е спокойно и запасите са достатъчни, ние виждаме как разходите ни се топят буквално за дни“, казва Мариана Кукушева.
Засега производителите компенсират от собствения си ресурс. Но следващата крачка е неизбежна – промяна в цената. „Социалният мир се пази чрез хляба, но докога?“
Нови данъци, нови осигуровки – риск от декапитализация
Браншът предупреждава и за сериозна декапитализация. В Бюджет 2026 се планират увеличения, които тежко засягат производителите – по-висока минимална работна заплата, 2% допълнителни осигуровки за работодателя и още 2% за работниците.
„Реално работодателят поема и четирите процента. В нашия сектор трудът формира между 45 и 50% от себестойността на продукта. Няма как работниците да поемат това натоварване – няма хора, няма кой да работи.“
Резултатът? Още по-голям натиск върху легалния бизнес.
Сивият сектор – големият невидим играч
Предприятия с огромен обем производство, но формално само с пет служители – това не е изключение, а практика.
„Липсва реален контрол върху проследимостта – кой произвежда, как го произвежда и как транспортира храната. Без контрол няма равнопоставеност.“
Според производителите именно некоректните фирми подбиват пазара и оцеляването на коректните предприятия става все по-трудно.
Кой определя цената на хляба? Не производителите.
Производителите ясно заявяват: те определят доставната, но не и крайната цена.
„Крайните цени се диктуват от търговските вериги. Те определят надценката си ежеседмично и често – напълно свободно.“
Хлябът остава една от малкото храни, чиято цена не се мени всяка седмица. Но задържането на доставните цени е рецепта за фалити или компромис с качеството – а това браншът категорично отказва да допусне.
Трите опори на бранша: качество, работни места, достъпна цена
Хлебарите настояват за ясно регламентирана среда, контрол и ограничаване на прекомерните надценки. Основните цели остават непроменени:
- да се запази качеството на българския хляб,
- да се запазят работните места,
- да се гарантират достъпни цени за потребителите.
Държавата също участва в инфлацията
Допълнително напрежение идва от публичния сектор, където заплатите растат без реален ръст на производителността.
„Бизнесът е принуден да догонва. А когато няма производителност, всичко се прехвърля в цената и накрая пак потребителят плаща.“
Рецептата на бранша: Контрол, контрол и пак контрол
Секторът е категоричен – без строга регулация и реален контрол българският хляб ще продължи да бъде под натиск.
„Това е единственият начин да ограничим сивия сектор, да запазим качеството и да осигурим честни условия за всички.“
