От полето до пазара: реалностите на българското земеделие
В предаването „Бизнес Форум“ по АГРО ТВ гостува бившият земеделски министър и дългогодишен предприемач Кирил Вътев. Разговорът бързо премина отвъд политическите теми и се превърна в дълбок анализ на проблемите в земеделието, хранителната индустрия и бизнес средата в България.
Арендата – кратките договори унищожават почвеното плодородие
Темата за арендата постави началото на разговора. Според Вътев едногодишните договори са не само неефективни, но и директно вредни за българските почви.
„При договор за една година е немислимо арендаторът да инвестира в почвено плодородие, напояване или технологии,“ коментира той.
Вътев е категоричен: срокът трябва да бъде минимум девет години. Това дава сигурност, хоризонт и стимул за реални инвестиции.
Той е напълно несъгласен с позицията на Асоциацията на собствениците на земеделска земя, която настоява за едногодишни договори. „Това е пагубно“, категоричен е Вътев и допълва, че всеки агроном би потвърдил същото.
Спекула ли е? Манипулациите на пазара на храни
Вътев отново подчерта проблем, за който говори от години – изкривяването на пазара от силните играчи.
„Спекулата е да изнудиш производител, да му изкупиш реколтата евтино и после да продаваш скъпо. Това не е свободен пазар, това е пазара от позиция на силата“, казва той.
Според него големите западни кооперативи имат силна преговорна позиция и фиксират ниски тавани на надценките. Българските производители обаче нямат нито обединения, нито същите ресурси. Резултатът:
- На българските продукти надценките стигат 100% и повече.
- Потребителите погрешно мислят, че производителите са „печалбари“.
- Над 2000 фермери са напуснали сектора само за година.
Продоволствената независимост – крехка и застрашена
„Ние нямаме продоволствена независимост. Имаме само сигурност – докато има внос,“ заявява Вътев.
Той предупреждава, че:
- Зърнопроизводството е почти 100% зависимо от вносни семена.
- Плодове, зеленчуци и мляко се произвеждат в ниски количества.
- Много фермери разчитат на субсидии, без да произвеждат.
- Животновъдите често остават без достъп до пасища.
„Има икономически оксиморони – хора без животни вземат пасища и субсидии, а истинските животновъди остават без земя.“
Месопреработвателната индустрия и истината за вноса
Голяма част от дискусията беше посветена на месната промишленост. Вътев обясни защо у нас месопреработвателите масово работят с вносно месо:
- Българските кланици продават цели животни, а не отделени мускулни групи.
- Големите европейски кооперативи предлагат точно това, от което индустрията има нужда – например 10 тона бут, 10 тона филе и т.н.
- Доставките пристигат охладени и с перфектно качество.
Той определи като „пълни глупости“ твърденията за „20-годишно замразено месо“, цитирайки примери от животновъдството и медицината, където замразяването е рутинна практика.
Епизоотичната обстановка – ваксинацията е неизбежна
На въпрос за шарката и чумата по дребните преживни, Вътев подчерта, че тези заболявания няма да повлияят на месопреработката, тъй като индустрията работи основно със свинско, телешко и птиче месо.
По темата за ваксинацията той заяви: „Аз съм твърдо за.“
Вътев посочи, че решението се взема от Европейската комисия и Световната организация по здравеопазване на животните и че без ваксинация няма как да се спре разпространението на болести.
Новите софтуери за транспорт с висок фискален риск – „мярка за прикриване, не за разкриване“
Темата за планираната система за връзка между транспортните средства и НАП предизвика остра реакция у Вътев.
„Това е мярка за прикриване на контрабандните канали,“ заяви той категорично.
По думите му:
- Сегашните дневници и проверки само увеличават административната тежест.
- Инспекторите стоят в предприятия, които вече работят „на светло“.
- Мярката ще удари предимно малкия бизнес – фризьорски салони, кафенета, дребни магазини.
„Бизнес средата е отвратителна“ – все повече хора напускат страната
Вътев предупреди, че натискът върху бизнеса става непоносим.
„Бизнес средата е страшно неприветлива. С всички тези мерки тя става отвратителна и насърчава хората да напускат България.“
Напояването – водата като бъдеще или като обреченост
Разговорът завърши с една от най-болезнените теми – напояването.
Според Вътев:
- Някой в миналото е разпоредил ликвидирането на хидромелиоративната система, която е обслужвала 15 млн. декара.
- Възстановяването ще струва огромно, но без него България е обречена.
- Водата е въпрос на национална сигурност.
Той даде пример от пътуването си край Търново – огромни площи с царевица, която дори няма смисъл да се прибират. От другата страна на границата – полета с напояване, добиващи по 2 тона.
„Ние насила се самоунищожаваме. Не знам тези политици българи ли са или българоубийци,“ коментира Вътев.
Песимистичният хоризонт
В края на разговора Вътев посочи, че към момента няма признаци за оптимизъм за 2026 година, но се надява в бъдеще да има поводи за по-позитивни теми.
