Култивираната форма, наречена орегон, притежава по-силно изразени ароматични свойства
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ, СВОЙСТВА И ИЗПОЛЗВАНЕ
Белият риган (Origanum heracleoticum) e многогодишно растение от семейство Устоцветни (Labiate). У нас в диво състояние се среща в Източните Родопи и Беласица, където расте предимно по скалистите места. Като кулинарно и медицинско растение белият риган е използван от хиляди години. Култивираната форма, наречена орегон, притежава по-силно изразени ароматични свойства и в съвременната кулинария е ценена подправка за месни ястия и специално за мляно месо.
Цялото растение е силно ароматично. То е един от най-силните природни антисептици поради високото му тимолово съдържание. Като кулинарна подправка на храни се използват сушените листа и съцветия, а за медицински цели – етеричното масло. Последното се използва в ароматотерапията за третиране на някои видове болестни оплаквания, в сапунената и парфюмерийна индустрия. От цъфтящата надземна част се получава червено или пурпурно багрило. Растенията действат репелентно (отблъскващо) на мравките. Белият риган упражнява многостранно медицинско действие – антисептично, антиспазмотично, изпотяващо, изхрачващо, стимулиращо и тонизиращо при различни заболявания.
Ботанически особености
Растението образува силно разклонен туфест корен, разположен главно на дълбочина до 20 см. От коренището излизат много стъбла, които образуват надземни туфи. Стъблата са високи 60–80 см и са покрити с бели власинки. В горната половина те са разклонени и завършват със съцветия. Листата са дребни елипсовидни, от горната страна са тъмнозелени и гладки, а от долната са покрити със светли власинки. От техните пазви излизат разклоненията на стъблото. Цветовете са дребни, бели, бледорозови или виолетови, събрани в съцветие метлица. От всяко цветче се образуват по четири много дребни семена (1000 броя тежат 0,074 г), с тъмно кафяв цвят.
Листата и цветовете съдържат етерично масло, главна съставна част на което е карвакроалът. Най-високо е съдържанието на етерично масло в съцветията (1,98%), в листата е по-ниско, а в стъблата се намират само следи.
Вегетацията започва рано – през февруари–март, началото на цъфтежа е в края на юли, а края на цъфтежа – края на август.
Изисквания
Климат и почва. Белият риган е студоустойчиво растение, което успешно презимува при наши условия. То вирее на всякакви почви, но предпочита леките, варовити и аерирани почви. Развива се добре и на черноземите в Северна България и на тях дава по-високи добиви. Не понася преовлажнени почви. Той е топлолюбиво и светолюбиво растение. Не понася засенчване и трябва да се отглежда на открити, добре осветени места.
Предшественик. Белият риган е многогодишна култура – отглежда се на едно място в продължение на 6–7 години. Поради това насажденията трябва да се създават на чисти от плевели площи. Може да се отглежда след житни култури със слята повърхност и окопни пролетни култури. Унищожаване на плевелите се постига чрез агротехнически мерки – дълбока оран и брануване, и при необходимост – с хербициди.
Обработка и торене. Преди създаване на насаждението с дълбоката оран се внасят 50–60 кг суперфосфат и при по-бедни почви – по 3–4 т на декар. Всяка пролет се тори с по около 20 кг/дка амониева селитра.
Създаване на нови насаждения
Белият риган се размножава със семена или вегетативно. Вегетативно размножаване се практикува при липса на семенен материал и за малки градински насаждения. За тази цел се използват стари корени, които се разчленяват на части с вегетативни клонки. Подходящо време за разсаждане е през октомври.
Размножаване с разсад от семена. Разсад може да се произвежда в парници или открити лехи. В топли парници семената се засяват през февруари с 1 г семена на м2, на междуредово разстояние 5–6 см и дълбочина 1–2 см. Покриват се с добре разложен и пресят оборски тор и се поливат внимателно с лейка. Парникът се покрива със стъклена или полиетиленова рамка. Поддържа се нормална влажност и след поникването се проветрява. Засаждането на постоянно място се прави през втората половина на април, когато растенията са израснали 8–10 см, след предварително закаляване на разсада.
На открити лехи (1 м широки и дълги според нуждите) семената се засяват в края на април и началото на май, след което разсадът се оставя на лехите през цялото лято. Лехите се торят с 2–3 т разложен оборски тор и 10–12 кг амониев нитрат на декар и се поддържат в разрохкано и чисто от плевели състояние. Семената се засяват на редове на разстояние 10 см и се покриват с 2–3 см пресят оборски тор. За постигане на равномерно засаждане те се смесват с пресят пясък в съотношение 1:10. Редовно се полива и плеви. От 1 м2 се получават около 250 растения. На постоянно място разсадът се засажда през октомври на разстояния 60–70 см между редовете и 20–30 см в редовете. През първата година се правят няколко обработки с култиватор между редовете и на ръка в редовете в зависимост от заплевеляването и валежите. В следващите години окопаванията се намаляват, но междуредията се поддържат чисти и в рохкаво състояние. Ежегодно с първата обработка се внасят по 15–20 кг амониев нитрат на декар, а през 2–3 г през есента – по 20–30 кг суперфосфат. След разсаждането белият риган не се нуждае от поливане.
Прибиране на реколтата
Най-високо съдържание на етерично масло в растенията има във фаза пълен цъфтеж. Облистените растения имат около 60% листа и съцветия и 40% стъбла. Жътвата се извършва сутрин след вдигане на росата през целия ден. През това време съдържанието на етерично масло не се променя и те се изрязват на 10–12 см над почвената повъэрхност.
На декар се получават 900 до 1200 кг свежа растителна маса, от която след изсушаването се получават около 42% суха маса. Съдържанието на етерично масло в сухите листа и съцветия е 4,2%, а във свежата суровина – около 0,97%.
Ожънатата маса се изсушава на сянка и при големи количества се балира. При дребно производство за домашно ползване листата и съцветията се оронват от стъблата и се натрошават на ръка или с машина, след което се съхраняват в стъклени съдове или полиетиленови торби./Списание АгроКомпас
